Айн Ранд

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Айн Ранд американска писателка Родена: 2 февруари 1905 Санкт Петербург, Русия Починала: 6 март 1982 Ню Йорк, САЩ

Айн Ранд (на англ.: Ayn Rand), родена Алиса Зиновиевна Розенбаум (на руски: Алиса Зиновьевна Розенбаум) е американска писателка и философ от немско-еврейски произход, известна с философията, наречена от нея „обективизъм“ и развита в три сборника от есета и романите „Ние живите“ (1936 г.), „Изворът“ (1943 г.) и „Унизеният Атлас“ (1957 г.), втори по популярност след Библията в САЩ.

Съдържание 1 Биография 2 Философски възгледи 2.1 Метафизика 2.2 Епистемология 2.3 Критика на Кант 2.4 Етика 2.5 Критика на алтруизма 2.6 Критика на Ницше 2.7 Политика 2.8 Критика на етатизма, социализма и фашизма 2.9 Естетика 3 Последователи 4 Библиография 5 Бележки 6 Външни препратки

[редактиране] Биография

Дъщеря на петербургски лекар, Алиса Розенбаум емигрира от СССР в САЩ през 1925 г.

[редактиране] Философски възгледи

През 1962 г. по време на представянето на най-известния ѝ роман "Атлас сви рамене", Айн Ранд е помолена да опише философските си възгледи, докато стои на един крак. Последвалият отговор става много известен:

„1. Метафизика: Обективна реалност
2. Епистемология: Разум
3. Етика: Личен интерес
4. Политика: Капитализъм“ ^[1]

В своя реч пред завършващите Военната Академия на САЩ в Уест Пойнт, известна като „Филофсофията: кому е нужна?“ (1974), Айн Ранд отново излага накратко философските си възгледи. Този път към изброените клонове на философията - метафизика, епистемология, етика и политика - тя добавя и естетиката.^[2]

[редактиране] Метафизика

Според обективизма реалността съществува като обективен абсолют - фактите са факти, независимо от чувствата, желанията, надеждите и страховете на човек.

[редактиране] Епистемология

Според Ранд разумът (способността на човек да идентифицира и интегрира информацията, подадена от сетивата) е единственото средство, с което човек разполага, за да възприема реалността, той е единствен източник на знание, единствен източник на напътствия за действие и основното средство на човека за неговото оцеляване.

[редактиране] Критика на Кант

[редактиране] Етика

Всеки човек е цел сам по себе си и не е средство за целите на другите. Той следва да съществува сам за себе си, без да се жертва за другите, нито да очаква другите да се жертват за него. Преследването на собствения рационален, личен интерес и собственото щастие е най-високата морална цел в човешкия живот.^[3]

[редактиране] Критика на алтруизма

Ранд посочва като отрицание на нейната философия, защитаваща егоизма, философията на алтруизма, който освен това счита за водещия морален възглед в съвременното общество. Под понятието алтруизъм Ранд обединява всички възгледи, които подкрепят, под една или друга форма, подчиняването на човешките цели и избор на целите и избора на другите. Става въпрос не само за случаите, в които човек се чувства принуден да пренебрегне собственото си щастие заради това на другите, но и за ситуациите, в които му се отнема правото да избере това, което счита за по-ценно. Сред примерите които Ранд посочва са проявите на благотворителност, защитавани от християнството, политики като предоставянето на социални помощи за бедни и инвалиди, подкрепата за различни културни и етнически малцинства ^[4].

Заради критиката си към такива социални политики Ранд често е обвинявана в човеконенавистничество и дори фашизъм. С оглед на тези обвинения тя изяснява своята концепция с известния пример за човек, който е изправен пред избор да предостави всичките си средтва за лечение на болнатана си съпруга или да предостави тези средства на фонд за борба с болестта, който ще ги разпредели за лечение на много повече хора. Водещият морал, този на алтруизма, би подкрепил помощта предоставена в полза на повече хора. Според Ранд обаче, такъв избор вероятно противоречина ценностната система на човек, защото го кара да избере не това, което е по-ценно за него - неговата съпруга, а нещо което има по-ниска стойност - помощта за непознат. Следователно, ако човек избере да подкрепи фонда, а не съпругата си, това би означавало, че в рамките на ценностната му система един непознат е по-важен от неговият близък.^[5]

Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма - да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.^[6]

[редактиране] Критика на Ницше

[редактиране] Политика

Идеалната политическа и икономическа система според Ранд е laissez-faire капитализъм. Това е системата, в която хората уреждат отношенията помежду си не като жертви и палачи, нито като господари и роби, а като търговци, посредством свободна, доброволна размяна, извличайки взаимна изгода. Това е система, в която никой не може да придобие от другите нещо ценно като се уповава на физическа сила и никой не може да предприеме използването на физическа сила срещу другите. Правителството действа само като страж, който пази човешките права; то използва физическа сила само срещу тези, които първи са я употребили, например престъпниците и нашествениците. В система на пълен капитализъм е необходимо (но исторически никога не е осъществявано) пълно разделение между държавата и стопанството, по същия начин и поради същите причини, довели до разделението на държавата от църквата. ^[7]

[редактиране] Критика на етатизма, социализма и фашизма

[редактиране] Естетика

Ранд дефинира естетиката като клон на философията, изучаващ изкуството и основан на метафизиката, епистемологията и етиката. Изкуството се занимава с нуждите на съзнанието, с неговото презареждане. Ранд не отрича ценността на нито един стил в изкуството, но цени най-високо романтизма.^[8]

[редактиране] Последователи

• Алан Грийнспан, дългогодишен управител на Федералния резерв на САЩ
• Ленард Пейкоф, американски юрист, автор на „Обективизма: Философията на Айн Ранд “
• Майкъл Баднарик, американски програмист, радио-водещ и политик, кнадидат на либертарианската партия за президент на САЩ през 2004 г.
• Томас Соуъл, американски икономист и политически коментатор

[редактиране] Библиография

• Ранд, Айн (2006). „Изворът“. Изток-Запад. ISBN 9549154158.
• Ранд, Айн (2006). „Капитализмът: Непознатият идеал“. Изток-Запад. ISBN 954915419.

[редактиране] Бележки

[редактиране] Външни препратки

• Институтът Айн Ранд Основан от Леонард Пейкоф
• Aйн Ранд FAQ
• "Ayn Rand" entry from the Internet Encyclopedia of Philosophy
• ARI Watch – critical review of the “Ayn Rand Institute”