Епистемология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Епистемологията (на старогръцки: ἐπιστήμη, «знание» и λόγος — «слово, учение») е разклонение на философията, занимаващо се с характера, произхода и обхвата на познанието. Терминът „епистемология“ се употребява в англоезичната, по-рядко във френско- и немскоезичната философия. Въвеждането му се приписва на философа Джеймс Фредерик Ферие („Основи на метафизиката“, 1854), който разделя философията на онтология и епистемология.

„Епистемология“ буквално означава наука за познанието. "Епистемологията изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание."^[1]

Епистемологията вербализира мисълта, че знаем нещо като аргументираме и обусловим именно онова, което твърдим, че знаем. Епистемологията не трябва да се бърка с изследванията върху познанието на Психологията, макар че и тя се занимава, но далеч по-небрежно, с механизмите на познанието.

[редактиране] Източници

1. ↑ Робърт Пол Улф, За Философията, Издателство на Нов български университет, 2004 г..