Хайнц Калау
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хайнц Калау (на немски: Heinz Kahlau) е немски поет, белетрист, драматург и автор на книги за деца. Роден е в Древиц край Потсдам в семейството на работник.
Съдържание |
[редактиране] Житейски и творчески път
През 1949 г. Калау отива в Берлин, където следва в Академията на изкуствата под ръководството на Бертолт Брехт.
Още в първата си стихосбирка "Надеждата живее в клоните на Каиба" (1954) Хайнц Калау излага размишленията си върху необратимото течение на времето и човешката история. В стихосбирките "Проба" (1956) и "Потокът на нещата" (1964) поетът се съсредоточава върху личната си неравна съдба и прави равносметка на дните си. Тези книги, както и най-известната му "Ти" [1] (1971) с любовна лирика и "Хвърчило за ангели" (1974) представят Калау като автор с ярък индивидуален профил. Стихотворения с критически акцент са включени в книгата му "Траверса" (1989).
[редактиране] Сътрудник на ЩАЗИ
След обединението на Германия през 1990 г. поетът доброволно разкрива дейността си като принудителен сътрудник на Държавна сигурност и се включва в разследващата комисия по историята на Съюза на писателите в ГДР. Излизат стихосбирките му "Везната на Каспер" (1992) с текстове от годините след политическата промяна, "Двама" (1999) и "Събрани стихотворения" (2005). На седемдесет и петия си рожден ден поетът се установява да живее на остров Узедом в Балтийско море на границата с Полша.
[редактиране] Поетика
Стиховете на Хайнц Калау по своята почти документална точност напомнят прозаични произведения - обикновено съдържат някакво фактическо съобщение с обоснован извод, а смисълът им, изразяван нерядко с нескрит дидактизъм, не допуска превратно тълкуване. Този привиден "рационализъм", подхранван от силно чувство, дарява обаче лириката на Калау с особена художествена привлекателност.
[редактиране] Влияние
Хайнц Калау е сред най-четените съвременни немски поети. За творчеството си поетът получава редица отличия, межди които литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1963) и "Лесинг" (1972), както и "Националната награда на ГДР" (1984).
[редактиране] Библиография
- Hoffnung lebt in den Zweigen des Caiba, 1954
- Gedichte, 1956
- Die Maisfibel, 1960
- Jones' Family, Eine Groteske mit Gesang, 1962
- Auf der Sonnenseite, Drehbuch, 1962
- Der Fluß der Dinge. Gedichte aus 10 Jahren, 1964
- Mikroskop und Leier, 1964
- Der nautische Urlaub. Ein heiteres Buch von der Seefahrt an Land, 1965
- Ein Krug mit Oliven, Parabelstück, 1966
- Du, Liebesgedichte, 1971
- Balladen, 1971
- Der Rittersporn blüht blau im Korn, 1972
- Flugbrett für Engel, Gedichte, 1974
- Der Vers, der Reim, die Zeile. Wie ich Gedichte schreibe, 1974
- Das Hammer-Buch, 1975
- Lob des Sisyphus. Gedichte aus einem viertel Jahrhundert, 1980
- Tasso und die Galoschen, 2 Stücke, 1980
- Daß es dich gibt macht mich heiter, Liebesgedichte, 1982
- Ich liebe dich, 1988
- Eines beliebigen Tages. Ausgewählte Gedichte, 1989
- Sinn- und Unsinngedichte, 1989
- Der besoffene Fluss, Balladen, 1991
- So oder so. Gedichte 1950–1990, 1992
- Kaspers Waage, Gedichte, 1992
- Zweisam, Liebesgedichte, 1999
- Sämtliche Gedichte und andere Werke (1950–2005), 2005
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Хайнц Калау, в превод на Венцеслав Константинов
