Дидактика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Думата дидактика има гръцки произход. Дидаско означава обучавам на гръцки език. От там дидаскалос - учител (и съвременното даскал). Понятието дидактичен в древността се е разбирало като нравоучителен, назидателен, поучителен или подчинен на някакви канони. В седемнадесети век думата дидактика получава научно съдържание, което най-често свързваме с чеха Ян Амос Коменски. В своето произведение Велика дидактика той поставя основите на съвременната дидактика. От тогава тя е самостоятелна наука, която изследва закономерностите на обучението. Коменски я определя като: "изкуството да научим всички на всичко". Явно не само Дени Дидро и компания са били с амбиции за събиране на цялото познание на едно място. Други го определят като "изкуство на духовното акушерство", защото подпомага духовното развитие на човека.

[редактиране] Велика дидактика

Велика дидактика – това е основното педагогическо съчинение на Ян Амос Коменски. Велика дидактика е съчинението, с което той изпъква като създател на първата закръглена система на педагогиката в историята на педагогическата мисъл. Ян Амос Коменски работи над това класическо съчинение повече от 10 години. Той го замисля през време на гонението му като член и свещеник на сектата „чешки братя”. В замъка Вилчец , където има библиотека , той попада на наскоро издадената на немски език дидактика на Елиа Боден. Беглото запознаване с тази дидактика го подтиква да се залови да напише друга, своя дидактика. В селцето Слупне, където се крие, той нахвърля плана на своята дидактика и написва много глави от нея (1625-1627 г.). Принуден да напусне родината си, той се вижда заставен да прекъсне писането. В първоначалната редакция на чешки език съчинението бива завършено в Лешно (Полша) през 1632 г. Този текст разглежда редица въпроси с оглед на конкретни чешки условия. Със съчинението си Ян Амос Коменски се надява да помогне за културното възраждане на своята разорена родина. През 1635 г., когато е ректор на гимназията в Лешно, той започва да превежда дидактиката на латински език, които по това време е международният език на учените хора. При превеждането той изоставя пасажи и мисли, които засягат пряко чешкия народ и чешките условия, разширява други части, формулира по-точно и по-пълно редица основни положения, подобрява композицията на цялото съчинение. Написаната на латински език дидактика цели вече подобряването на учебното дело в всички страни. Дидактичните проблеми се преплитат с пансовските стремежи на автора, с желанието да се работи за разбирателството между хората от всички нации и за остановяване на мир на земята.

[редактиране] Литература

• Ян Амос Коменски, Велика дидактика, София, 1992.

• Стефанов, П. архим, "Дидактиката на Ян Амос Коменски" - В: Педагогика, 1992, № 1, с. 97-100.

• Стефанов, П. архим, "Религиозните възгледи на Коменски като основа на неговата педагогика" - В: Идеите на Ян Амос Коменски и съвременното образование. Сборник материали от научно-практическата конференция с международно участие, посветена на 410-годишнината от рождението на Ян Амос Коменски, ред. и съст. К. Трошев, Варна, 2002, 19-23.