ФК Ливърпул

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Футболен клуб Ливърпул

Име на отбор

Футболен клуб Ливърпул

Прозвище

Червените и Мърсисайдци

Основан

15 март 1892

Стадион

Анфийлд

Капацитет

45 362

Президент

Том Хикс и

Джордж Жилет

Старши треньор

Рафаел Бенитес

Първенство

Висша лига

2006/07

3-то място





Домакин





Гост

ФК Ливърпул е английски футболен клуб, един от най-известните и титулувани в света. Отборът е от едноименния град Ливърпул и играе мачовете си на стадион Анфийлд, който се намира на около 5 км от центъра на града. Скоро обаче ще бъде започнато строителството на нов стадион с капацитет 61 000 души в съседния Стенли Парк. Този нов стадион е първата постъпка на новите собственици на клуба - американските бизнесмени Том Хикс и Джордж Жилет. Ливърпул се състезава в Английската висша лига и по броя на титлите си е най-успешният отбор в историята на английския футбол. Клубът е печелил 18 пъти най-високото ниво в английското футболно първенство, седем пъти Купата на ФА, седем пъти Купата на лигата, пет пъти купата на европейските шампиони | (КЕШ) и три пъти Купата на УЕФА. Ливърпул е член на групата Г-14, съставена от водещите европейски футболни клубове.

Две от най-големите трагедии в европейския футбол се случват тъкмо когато Ливърпул трябва да играе свои мачове - тези на Хейзел през 1985 г. по време на финален мач за КЕШ срещу Ювентус, когато 39 фенове на италианците умират, и на Хилсбъро през 1989 г. срещу Нотингам Форест на полуфинал за Купата на Футболната Асоциация (Купата на ФА), когато 96 фенове на Ливърпул загубват своя живот. След драмата на Хейзел английските отбори са изхвърлени от европейските турнири за пет години, а Ливърпул - за 6. Трагедията на Хилзбъро довежда до взимане на спешни мерки относно безопасността на стадионите. В резултат на това се премахнати огражденията на стадионите, а секторите за гости са оборудвани със седалки.

[редактиране] История

Стивън Джерард вдига Купата на Европейските шампиони 2005

Феновете на Коп с голям флаг на тима

Ливърпул е основан на 15 март 1892 г. от Джон Хоулдинг, собственикът на Анфийлд. Предходните седем години стадионът е бил използван от Евертън. През 1891 Хоулдинг закупува окончателно терена и предлага повишение на наема от £100 на £250 годишно. От Евертън възразяват и напускат Анфийлд в посока Гудисън парк. Холдинг решава да създаде свой собствен отбор и така на 15 март 1892 г. се ражда футболен клуб Ливърпул. Оригиналното име на отбора било Евертън Атлетик, но е променено на Ливърпул след като Футболната асоциация отказва да приеме името Евертън. За директор на отбора бива назначен Джон МакКена, а съставът на отбора е запълнен с 13 шотландски професионални футболисти. През сезона 1893–94 отборът става член на втора английска дивизия. През този сезон Ливърпул не допуска нито една загуба и печели промоция за по-горната първа дивизия.

През 1901 г. Ливърпул печели първата си шампионска титла, подвиг, който е повторен и през 1906. През 1914 отборът достига първия си финал за Купата на ФА, но губи от Бърнли с 0-1. Въпреки популярното мнение, Ливърпул е обвързан с Протестантството, а не с Католицизма. Няколко човека от ръководството на клуба, включително и самите Холдинг и МакКена, са свързани с протестантското братство Оранжев ред. Ливърпул има също така и стабилни връзки в Консервативната асоциация на работещите мъже (Working Men's Conservative Association (WMCA)), политическото лице на Ливърпулската протестантска общност.

През 1922 и 1923 Ливърпул печели своите първи поредни титли, водени от своя капитан английския национал Ефрейм Лонгуърт. Този успех обаче е последван от най-безплодните години в историята на клуба. След войните Ливърпул изглежда възкръснал след като през 1947 става отново шампион, но няколко години по-късно - през 1954 Ливърпул изпада от Първа дивизия. Между 1954 и 1962 крета във Втора дивизия и няма успех в купата на ФА. През декември 1954 отборът допуска своята рекордна загуба - 1-9 от Бирмингам Сити.

През декември 1959 г. за мениджър на клуба е привлечен Бил Шанкли, който през следващите 15 години превръща Ливърпул в един от водещите отбори в Европа. След първата си година на кормилото на Ливърпул Шанкли освобождава 24 футболисти и започва да гради нов отбор. През третата си година отборът на Шанкли печели шампионата на Втора дивизия с осем точки преднина пред останалите си конкуренти. Така клубът печели промоция за Първа дивизия, откъдето никога повече не изпада.

Ливърпул посреща 60-те като втородивизионен отбор, но завършва десетилетието като най-силния отбор на домашната сцена. През 1964 клубът вдига своята първа шампионска титла от 17 години. През 1966 прави това отново, като предишния сезон, през 1965, е спечелена и за първи път купата на ФА след победа на финала срещу Лийдс с 2-1. Своето първо европейско отличие, Купата на УЕФА, Ливърпул печели през 1973, побеждавайки на финала Борусия Мьонхенгладбах. Година по-късно, след ново спечелване на купата на ФА, мениджърът Шанкли се отказва от футбола и оставя отборът на Ливърпул в ръцете на своя помощник Боб Пейсли.

Отборът доминира през 70-те и 80-те години на XX век. Част от големите играчи от този период са Рей Клемънс, Марк Лорънсън, Греъм Сунес, Иън Калаган, Фил Нил, Кевин Кигън, Кени Далглиш (102 мача за шотландския национален отбор) и Иън Ръш (346 гола). След като поема клуба Пейсли става един от най-успешните мениджъри в историята на футбола. През деветте години, през които е начело на Ливърпул, той печели 21 трофея, включващи три КЕШ, купата на УЕФА, шест титли на Англия и три последователни купи на Лигата. Първата Купа на европейските шампиони е спечелена през 1977. Финалът е в Рим, където Ливърпул побеждава отново Борусия Мьонхенгладбах. През следващата година отборът запазва отличието, като на финала на Уембли е победен Клуб Брюж с 1-0. През 1979 г. поставя рекорд, спечелвайки лигата с 68 точки (тогава за победа се дават 2 т.) и допускайки само 16 гола в 42 мача. Пейсли печели своята трета и последна КЕШ през 1981 с победа с 1-0 над Реал Мадрид. През своята мениджърска кариера в Ливърпул той не успява да спечели само една купа - купата на ФА.

Забележителна е поредицата от успешни мениджъри, произведени от щаба на отбора. Още Шанкли е наследен от своя асистент Пейсли, който също по-късно предава ръководството отбора на своя помощник ветерана Джо Фагън. Фагън е на 63 когато поема Ливърпул през 1983 г. През своя първи сезон мениджърът постига рекорден успех - неговият Ливърпул става първият английски клуб, който печели три големи трофея в рамките на един сезон - шампионската титла, купата на лигата и КЕШ. Управлението на Фагън обаче завършва през следващия сезон - на стадион Хейзел. През 1985 Ливърпул отново достига финал за КЕШ. Мачът срещу Ювентус трябва да се играе на белгийския стадион Хейзел. Но още преди първия съдийски сигнал става катастрофата. Английските фенове разбиват оградите, разделящи двете агитки, и нападат италианците. В резултат на това тежестта на тълпата причинява рухването на подпорната стена на една от трибуните. на 29 май 1985 Хейзел се превръща в гробище - умират 39 фена, повечето италианци. Въпреки всичко мача се играе и Ливърпул губи с 0-1 с гол от дузпа на Мишел Платини, който шокира всички след като ликува при гола. След срещата английските клубове са наказани да не участват в турнирите на Европа за пет години, а Ливърпул - за 10 (по-късно намалени на 6). Белгия е лишена от правото да организира финали в евротурнирите за 10 години. Съдебният процес продължава 6 години като са осъдени, освен 14 фена на Ливърпул, полицаи и служители на УЕФА. Това събитие става известно като Драмата на Хейзел.

През 1985 Кени Далглиш, утвърдил се вече като един от най-великите играчи на Ливърпул, става първият играещ мениджър в историята на клуба. Периодът на неговото управление се запомня със спечелените три шампионски титли и две купи на ФА, като през сезона 1985-86 отборът постига дубъл. Успехите на отбора обаче са помрачени от нова трагедия. На 15 април 1989, когато Ливърпул играе полуфинал срещу Нотингам Форест за купата на ФА, стотици фенове на мърсисайдци са премазани в претъпкана трибуна за правостоящи. 94 фена умират в този ден, а 95 - няколко дена по-късно от раните си. Според Питър Тейлър (по това време върховен съдия на Англия и Уелс) причината за нещастието е липсата на полицейски контрол.

През 1992 мениджър на клуба става Греъм Сунес. Въпреки, че печели купата на ФА през своята първа година, неговото управление не е успешно. След шокиращо отстраняване от купата на ФА от Бристъл Сити Сунес е уволнен и на неговото място застава Рой Евънс. След неговото назначение формата на Ливърпул се подобрява, но за пет сезона клубът не се изкачва по-високо от трето място. Единствената купа, която Евънс печели е купата на лигата през 1995. За сезона 1998-99 в отбора е привлечен бившият национален селекционер на Франция Жерар Улие, който става съ-мениджър на Евънс. Тяхното партньорство обаче не сработва и Евънс напуска.

Сезонът 2000-2001 е най-успешният от много време насам. Клубът постига уникален требъл, печелейки купата на ФА, купата на лигата и УЕФА. През 2002 отборът финишира втори в лигата. Това е годината, в която Улие претърпява сърдечен удар по време на мач срещу Лийдс. Ливърпул изглежда придобил всички сили да спечели отново господството в английския футбол. Феновете обаче са разочаровани. По време на останалия си престой на Анфийлд Улие печели само още една купа - купата на лигата през 2003. След края на сезона 2003-04 Жерар Улие и Ливърпул се разделят по взаимно съгласие.

През следващия сезон начело на отбора застава испанецът Рафаел Бенитес. Ливърпул завършва шампионата на незавидното пето място. Краят на сезона обаче е повече от изненадващ. На финала в Истанбул Ливърпул печели своята пета шампионска титла на Европа. Червените побеждават фаворита Милан в един от най-запомнящите се финални двубои на Шампионската лига. На полувремето Ливърпул изостават с 0-3 и изглеждат победени след слабата им игра. Но след почивката отборът, воден от своя капитан Стивън Джерард, се връща в мача, отбелязвайки три гола само за 6 минути. Така Ливърпул достига до продължения, последвани от дузпи, където герой става вратаря Йерджи Дудек.

През сезона 2005–06 финишира с 82 точки в Премиършип, техния най-висок резултат след 1988, но въпреки това не печели шампионската титла. Отборът става трети на цели 9 точки от първия Челси. През този сезон все пак Ливърпул печели трофей - купата на ФА след драматичен Финал срещу Уест Хям. Освен това отборът печели и Супер купата на Европа побеждавайки ЦСКА Москва с 2-1

На старта на сезон 2006-07 Ливърпул взима и Чарити Шилд побеждавайки Челси с 2-1, като победния гол отбелязва Питър Крауч. Това е техният 15 успех за тази купа (пет от тях Ливърпул споделя с други отбори). През декември 2006 ръководството на клуба съобщава, че инвестиционната компания Dubai International Capital има намерения да закупи клуба. Говори се за сума около £450 милиона. По-късно обаче американските магнати Том Хикс и Джордж Жилет отправят по-добра оферта, което принуждава Dubai Investment Capital да се оттеглят. На 6 февруари 14:00 ч. Джордж Жилет, собственик на Montreal Canadiens, и Том Хикс, собственик на Dallas Stars и Texas Rangers, стават собственици на ФК Ливърпул, сключвайки сделка възлизаща на £470 милиона. Бордът на директорите е единодушен. Акционерите и президентът Дейв Мурс (разполагал с 51% от акциите) приемат оферта от £175 милиона. Освен това в сделката са включени и £45 милиона задължения и £215 милиона за нов стадион, които американците трябва да осигурят. На пресконференция новите собственици обявяват още, че искат да докарват по един голям играч на сезон.

[редактиране] Значими футболисти

През годините много играчи са се радвали на невероятно успешни кариери в клуба, печелейки и голямата любов на феновете. Сред поддръжниците на отбора винаги е имало спорове относно това кои футболисти са повече или по-малко значими за Ливърпул.

Преди Втората Световна война малко играчи са се състезавали в отбора за по-дълъг период от време и са се радвали на изключителната подкрепа на привържениците. Сред тези футболисти са: Ефрейм Лонгуърт, стабилен бек, който е първият англичанин капитан на клуба; Илайша Скот, който играе за Ливърпул цели 22 години, най-дълго служилият футболист на отбора въобще; Гордън Ходгсън, който отбелязва рекорд от 17 хетрика, играейки за клуба през 20-те и 30-те.

През 1960-те, когато Бил Шанкли трансформира Ливърпул в европейска сила, някои футболисти се оформят като ключови фигури за успехите на отбора. Някои от тях са: Рон Йейтс, когото Шанкли нарича "колос", Роджър Хънт, който отбелязва 245 гола в лигата и е част от националния отбор на Англия, спечелил Световната купа през 1966.

Попълненията, които прави Пейсли, са основен фактор за успехите през 70-те и 80-те. Особена заслуга имат двама шотландци: Алан Хансън, който е част от отбора спечелил 3 Европейски купи; и Кени Далглиш, когото феновете наричат "Крал Кени" През 1980 Пейсли привлича и младия Иън Ръш, превърнал се във водещ голмайстор.

Доста от знаменитите играчи на Ливърпул през последните години са "собствено производство" През първите години на 90-те изгряват звездите Стив Макманамън и Роби Фаулър. По-късно през това десетилетие се появяват и Майкъл Оуен, сегашният капитан Стивън Джерард и вицекапитанът Джейми Карагър.

виж още: Списък на футболистите на ФК Ливърпул

[редактиране] Цветове и отличителни знаци

Традиционните цветове на Ливърпул са червен и бял, като от средата на 60-те за домакински екип се налага изцяло червеният. В ранните години обаче, когато Ливърпул измества Евертън от Анфийлд, взима и цветовете на "карамелите" - син и бял, и използва едва ли не същия екип. През 1894 е решено основният цвят да бъде променен на червен. През 1901 за емблема и талисман на клуба е приет градският символ Ливърбърд. През следващите години титулярният екип на Ливърпул е червена тениска и бели шорти (чорапите варират през годините от червени, черни, бели, докато отново са избрани червените). През 1964 Бил Шанкли решава да изведе своя състав в изцяло червен екип за мач срещу Андерлехт. Червеното е възприето като символ на сила.

Традиционният екип за гостуване е бяла тениска и черни шорти, също е използван и изцяло жълт екип. През 1987 е използвано и изцяло сиво облекло. Това продължава до юбилейния стотен сезон на Ливърпул - 1991-92, когато е използвана комбинация от зелена тениска и бели шорти. Сивият цвят повече никога не е използван. В момента екипът за гостуване е изцяло жълт, но за Шампионската лига се използва и такъв с преобладаващ бял цвят със зелени кантове отстрани. Екипите на Ливърпул са производство на Адидас.

Емблемата на клуба е базирана на традиционният Ливърбърд, който е поставен на фона на щит. Двата пламъка отстрани са в памет на загиналите на Хилзбъро. Вечен пламък гори и пред Анфийлд в памет на тези, които са загинали в трагедията.

[редактиране] Отличия

Шампиони на Първа дивизия (след сезон 1992/93 тя се нарича Висша лига) 18 (рекордно постижение в Англия)
- 1900/01, 1905/06, 1921/22, 1922/23, 1946/47, 1963/64, 1965/66, 1972/73, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1985/86, 1987/88, 1989/90
Шампиони на Втора дивизия (днешната Първа дивизия) 4
- 1893/94, 1895/96, 1904/05, 1961/62
Шампиони на Лигата на Ланкашир 1
- 1892-93
Носители на Купата на европейските шампиони (днес тя се нарича Шампионска лига) 5
- 1976/77 3–1 срещу Борусия Мьонхенгладбах
- 1977/78 1–0 срещу Клуб Брюж
- 1980/81 1–0 срещу Реал Мадрид
- 1983/84 1–1 (4–2 след дузпи) срещу Рома
- 2004/05 3-3 (3-2 след дузпи) срещу Милан
Носители на Купата на УЕФА 3
- 1972/73, 1975/76, 2000/01
Носители на Купата на Футболната асоциация 7
- 1964/65, 1973/74, 1985/86, 1988/89, 1991/92, 2000/2001, 2005/2006
Носители на Купата на ФА за младежи 2
- 1995/96, 2005/06
Носители на Купата на лигата 7
- 1980/81, 1981/82, 1982/83, 1983/84, 1994/95, 2000/01, 2002/03
Носители на Чарити Шилд 15
- 1963/64*, 1964/65*, 1965/66, 1973/74, 1975/76, 1976/77*, 1978/79, 1979/80, 1981/82, 1985/86*, 1987/88, 1988/89, 1989/90, 2000/01, 2005/06
Носители на Европейската Суперкупа 3
- 1977, 2001, 2005
Носители на Суперкупата 1
- 1985/86
Шампиони на Първа дивизия на резервите 16
- 1956/57, 1968/69, 1969/70, 1970/71, 1972/73, 1973/74, 1974/75, 1975/76, 1976/77, 1978/79, 1980/81, 1981/82, 1983/84, 1984/85, 1989/90, 1999/2000

* Поделена

[редактиране] Любопитни факти

Ливърпул държи рекорда за най-голяма победа в историята на Шампионска лига. На 6 ноември 2007 г. побеждават с 8:0 като домакини Бешикташ в мач от груповата фаза на турнира.
Само 14 играча са използвани през сезон 1965/66, когато Ливърпул печели титлата.
Ливърпул играе срещу Блекбърн Роувърс на 5 септември 1896 г. Роувърс бият с 1:0, но шест гола са отменени в този мач.
Първият мач на Ливърпул е срещу Хайър Уолтън (Higher Walton) в Лигата на Ланкашир. Ливърпул печели с 8:0 като в състава няма нито един англичанин.
Дебют в лигата: на 2 септември 1893 г. срещу Мидълдзбро. Ливърпул печели с 2:0.
Дебют в Купата на ФА: през септември 1892 г. срещу Нантуич (Nantwich). Ливърпул печели с 4:0.
Най-изразителна победа в лигата: на 12 септември 1990 г. с 9–0 срещу Кристъл Палас.
Най-изразителна победа въобще: на 17 септември 1974 г. срещу Стромсгодсет Драмен. Ливърпул печели 11–0
Най-големи загуби: срещу Хъдърсфилд с 0–8 през 10 ноември 1935 г. ; срещу Бирмингам Сити с 1-9 през 11 декември 1954г. (Втора дивизия)
Първи успех: през сезон 1893/94, когато стават шампиони на Втора дивизия.
Първи мач за европейските турнири: на 17 август 1964 г. срещу Рейкявик, Исландия, за КЕШ. Ливърпул печели с 5:0.
Иън Ръш държи рекорда в Ливърпул за най-много голове през целия сезон във всички състезания — през сезона 1983/84 той отбелязва 47 гола.
От друга страна, Роджър Хънт е футболистът на Ливърпул с най-много голове за лигата в един сезон — той отбелязва 41 гола през сезона 1961/61.
Само четири футболисти на Ливърпул са вкарвали пет гола в един мач. Те са:
- Анди Макгигън, 1901/02
- Джон Евънс, 1954/55
- Иън Ръш, 1983/84
- Роби Фаулър, 1993/94
Химнът на Ливърпул е песента „You'll Never Walk Alone“ ('Никога няма да вървиш сам').

[редактиране] Текущ състав

21. Лукаш Лейва
22. Мохамед Сисоко
23. Джейми Карагър
25. Хосе Мануел Рейна
30. Шарл Итандж
33. Себастиан Лето
34. Джей Спиъринг
35. Рей Пътрил
36. Райън Флин
38. Крейг Линдфийлд
39. Стивън Дарби
40. Дейвид Мартин
42. Набил Ел Жар
44. Роби Трелфол
46. Джак Хобс
48. Емилиано Инсуа

Мартин Хансен
Петер Гулаши
Роналд Хут
Микел Сан Хосе
Джей Спиъринг
Райън Кроутър
Франсиско Дюран
Райън Флин
Жорди Броувер
Андраш Симон
Крисчан Немет

Под наем в други отбори

Скот Карсън
в Астън Вила до Юни 2008

Николай Михайлов
в Твенте до Юни 2008

Лий Пелтиър
в Йоувил Таун до Декември 2007

Джеймс Смит
в Стокпорт Каунти до Септември 2007

Годвин Антви
в Хартлипул Юнайтед до Юни 2008

Мики Роке
в Херес до Юни 2008

Пол Андерсън
в Суонзи Сити до Май 2008

Дани Гътри
в Болтън Уондърърс до Юни 2008

Адам Хамил
в Саутхемптън до Юни 2008

Джими Райън
в Шрюзбъри Таун до Септември 2007

Бешиан Идрижай
в Кристъл Палас до Август 2008

Антони Льо Талек
в Льо Ман до Юни 2008

Вижте също Ливърпул (резерви)

[редактиране] Персонал

Мениджър	Рафаел Бенитес
Помощник-мениджър	oвакантен
Треньор на първия отбор	Алекс Милър
Мениджър на резервите	Хюи Маколи
Треньор на вратарите	Хосе Охоторена
Треньор на нападателите	Йън Ръш
Физиотерапевти	Марк Брауис Роб Прайс Виктор Салинас
Масажисти	Джон Райт Стюарт Уелш Пол Смол
Лекар на отбора	Марк Уолър

[редактиране] Мениджъри

Жерар Улие	1998 — 24 май 2004
Рой Евънс	1994 — 1998
Греъм Сунес	1991 — 1994
Кени Далглиш	1985 — 1991
Джо Фейгън	1983 — 1985
Боб Пейсли	1974 — 1983
Бил Шанкли	1959 — 1974
Фил Тейлър	1956 — 1959
Дон Уелш	1951 — 1956
Джордж Кей	1936 — 1951
Джордж Патърсън	1928 — 1936
Мат Маккуин	1923 — 1928
Дейвид Ашуърт	1920 — 1923
Том Уотсън	1896 — 1915
У. Е. Барклей	1892 — 1896

[редактиране] Управа

Президенти: Том Хикс и Джордж Жилет
Изпълнителен директор: Рик Пери

[редактиране] Статистика

[редактиране] Мачове за лигата

Място	Играч	Години	Брой мачове общо	Брой мачове на сезон
1	Иън Калаган	(1959–1978)	640	33,68
2	Били Лидъл	(1945–1961)	495	30,94
3	Емлин Хюз	(1966–1979)	474	36,46
4	Рей Клемънс	(1968–1981)	470	36,15
5	Иън Ръш	(1980–1996)	468	29,25
6	Томи Смит	(1962–1978)	467	29,19
7	Фил Нил	(1974–1986)	455	37,92
8	Брус Гробелаар	(1981–1994)	440	33,85
9	Алан Хансен	(1977–1990)	436	33,54
10	Елайша Скот	(1912–1934)	430	19,55
11	Крис Лоулър	(1962–1976)	406	29
12	Роджър Хънт	(1959–1970)	404	36,73
13	Доналд Маккинли	(1909–1929)	393	19,65
14	Артър Годард	(1901–1914)	388	29,85
15	Рони Уелан	(1980–1994)	363	25,93
16	Гордън Ходжсън	(1925–1936)	359	32,64
17	Рон Йейтс	(1961–1971)	358	35,8
18	Алан а'Корт	(1952–1965)	355	27,31
18	Кени Далглиш	(1977–1990)	355	27,31
19	Рони Моран	(1952–1965)	343	26,38
20	Ифриъм Лонгуърт	(1910–1928)	342	19

[редактиране] Мачове за всички състезания

Място	Играч	Години	Брой мачове общо	Брой мачове на сезон
1	Иън Калаган	(1959–1978)	848	44,63
2	Емлин Хюз	(1966–1979)	657	50,54
3	Рей Клемънс	(1968–1981)	656	50,46
4	Иън Ръш	(1980–1996)	644	40,25
5	Фил Нил	(1974–1986)	635	52,92
6	Томи Смит	(1962–1978)	633	39,56
7	Алан Хансен	(1977–1990)	603	46,38
8	Брус Гробелаар	(1981–1994)	579	44,54
9	Крис Лоулър	(1962–1976)	546	39
10	Били Лидъл	(1945–1961)	537	33,56
11	Кени Далглиш	(1977–1990)	496	38,15
12	Роджър Хънт	(1959–1970)	489	44,45
13	Рони Уелан	(1980–1994)	478	34,14
14	Елайша Скот	(1912–1934)	467	21,22
14	Стив Хайуей	(1970–1981)	467	42,45
16	Фил Томпсън	(1971–1983)	466	38,83
17	Рон Йейтс	(1961–1971)	451	45,1
18	Стив Никъл	(1982–1995)	446	34,30
19	Доналд Маккинли	(1909–1929)	433	21,65
20	Иън Сейнт Джон	(1961–1971)	424	42,4

[редактиране] Най-много голове в лигата

Място	Играч	Години	Общо голове	Средно голове на сезон
1	Роджър Хънт	(1959–1970)	245	22,27
2	Гордън Ходжсън	(1925–1936)	232	21,09
3	Иън Ръш	(1980–1996)	228	14,25
4	Били Лидъл	(1945–1961)	216	13,5
5	Хари Чембърс	(1919–1928)	135	15
6	Джак Паркинсън	(1899–1914)	123	8,2
7	Роби Фаулър	(1993–2001)	120	15
8	Сам Рейбулд	(1899–1907)	119	14,88
9	Кени Далглиш	(1977–1990)	118	9,08
10	Дик Форшоу	(1919–1927)	117	14,63
11	Джак Балмър	(1935–1952)	99	5,82
12	Иън Сейнт Джон	(1961–1971)	95	9,5
13	Джон Барнс	(1987–1997)	84	8,4
14	Джими Мелиа	(1955–1964)	76	8,44
15	Албърт Стъбинс	(1946–1953)	75	10,71
15	Артър Годард	(1901–1914)	75	5,77
17	Джон Тошак	(1970–1978)	74	9,25
17	Бери Нювенхайс	(1933–1947)	74	5,29
19	Артър Кокс	(1897–1909)	72	6
20	Кевин Кигън	(1971–1977)	68	11,33

[редактиране] Най-много голове изобщо

Място	Играч	Години	Общо голове	Голове на сезон
1	Иън Ръш	(1980–1996)	346	21,63
2	Роджър Хънт	(1959–1970)	285	25,90
3	Гордън Ходжсън	(1925–1936)	240	21,81
4	Били Лидъл	(1945–1961)	229	14,31
5	Роби Фаулър	(1993–2007)	183	21,38
6	Кени Далглиш	(1977–1990)	172	12,92
7	Майкъл Оуен	(1996–2004)	158
8	Хари Чембърс	(1919–1928)	151	16,78
9	Джак Чембърс	(1899–1907)	128	16
10	Сам Рейбулд	(1977–1990)	127	9,77
11	Дик Форшоу	(1919–1927)	124	15,5
12	Иън Сейнт Джон	(1961–1971)	118	11,8
13	Джак Балмър	(1935–1952)	111	6,53
14	Джон Барнс	(1987–1997)	106	10,6
15	Кевин Кигън	(1971–1977)	100	16,67
16	Джон Тошак	(1970–1978)	95	11,88
17	Албърт Стъбинс	(1946–1953)	83	11,86
18	Артър Кокс	(1897–1909)	80	6,67
19	Артър Годард	(1901–1914)	80	6,15
20	Бери Нювенхайс	(1933–1947)	79	5,64
21	Джими Мелия	(1955–1964)	78	8,67
21	Дейвид Джонсън	(1976–1982)	78	13

[редактиране] Голмайстори по сезони

Година	Играч	Голове
1894	Джеймс Скот	14
1895	Джими Рос	12
1896	Джордж Алан	25
1897	Джордж Алан	17
1898	Франк Бектън	11
1899	Хю Морган / Томи Робъртсън	10
1900	Джон Уолкър	10
1901	Сам Рейбулд	16
1902	Сам Рейбулд	16
1903	Сам Рейбулд	31
1904	Джак Кокс	10
1905	Робърт Робинсън	23
1906	Джо Хюит	23
1907	Сам Рейбулд	15
1908	Джо Хюит	21
1909	Роналд Ор	20
1910	Роналд Ор	20
1911	Джак Паркинсън	19
1912	Джак Паркинсън	12
1913	Артър Меткалф	15
1914	Том Милър	16
1915	Фредерик Панъм	24
	Първа световна война
1920	Хари Чембърс	15
1921	Хари Чембърс	22
1922	Хари Чембърс	19
1923	Джими Уолш	22
1924	Джими Уолш	16
1925	Дик Форшоу	19
1926	Дик Форшоу	27
1927	Хари Чембърс	17
1928	Гордън Ходжсън	23
1929	Гордън Ходжсън	30
1930	Джими Смит	23
1931	Гордън Ходжсън	36
1932	Гордън Ходжсън	26
1933	Гордън Ходжсън	24
1934	Гордън Ходжсън	23
1935	Гордън Ходжсън	27
1936	Фред Хау	17
1937	Фред Хау	17
1938	Алфред Хенсън	14
1939	Уили Фейгън / Фил Тейлър / Бери Нювенхайс	14
	Втора световна война
1947	Джак Балмър / Албърт Стъбинс	24
1948	Албърт Стъбинс	24
1949	Джак Балмър	14
1950	Били Лидъл	18
1951	Били Лидъл	15
1952	Били Лидъл	19
1953	Били Лидъл	13
1954	Луис Бимпсън / Джак Смит	13
1955	Били Лидъл	30
1956	Били Лидъл	28
1957	Били Лидъл	21
1958	Били Лидъл	24
1959	Джими Мелиа	21
1960	Дейв Хиксън / Роджър Хънт	21
1961	Кевин Люис	19
1962	Роджър Хънт	41
1963	Роджър Хънт	24
1964	Роджър Хънт	31
1965	Роджър Хънт	25
1966	Роджър Хънт	30
1967	Роджър Хънт	14
1968	Роджър Хънт	25
1969	Роджър Хънт	13
1970	Боби Греъм	13
1971	Алан Евънс	10
1972	Джон Тошак	13
1973	Джон Тошак / Кевин Кигън	13
1974	Кевин Кигън	12
1975	Джон Тошак	12
1976	Джон Тошак	16
1977	Кевин Кигън	16
1978	Кени Далглиш	20
1979	Кени Далглиш	21
1980	Дейвид Джонсън	21
1981	Тери Макдермът	13
1982	Иън Ръш	17
1983	Иън Ръш	24
1984	Иън Ръш	32
1985	Джон Уорк	18
1986	Иън Ръш	22
1987	Иън Ръш	30
1988	Джон Олридж	26
1989	Джон Олридж	21
1990	Джон Барнс	22
1991	Иън Ръш / Джон Барнс	16
1992	Дийн Сондърс	10
1993	Иън Ръш	14
1994	Иън Ръш	14
1995	Роби Фаулър	25
1996	Роби Фаулър	28
1997	Роби Фаулър	18
1998	Майкъл Оуен	18
1999	Майкъл Оуен	18
2000	Майкъл Оуен	12
2001	Майкъл Оуен	16
2002	Майкъл Оуен	19
2003	Майкъл Оуен	19
2004	Майкъл Оуен	19
2005	Милан Барош	9
2006	Стивън Джерард	10
2007	Дирк Каут	12