от Уикипедия, свободната енциклопедия
"Реал" (на испански Real Madrid Club de Fútbol, Реал Мадрид Клуб де Футбол) е испански професионален футболен клуб от испанската столица Мадрид. Играе своите мачове на стадион "Сантяго Бернабеу". Създаден е на 6 март 1902 г. През месец май същата година печели първото от многото си следващи отличия "Копа де ла Гран Пека" (Copa de la Gran Peca). Петгодишния период 1905-1909 е бил изключително успешен за клуба, който печели четири последователни пъти Купата на Крал Алфонсо XIII, с което си печели правото да задържи купата. Годината 1912 предшества нов период в развитието на "Реал", през който се случват две по-важни събития. Първото е преместването на клуба на новото игрище с името "Кампо де О'Донъл" (Campo de O'Donnell') и идването в отбора на младия нападател с име Сантяго Бернабеу. Няколко години по-късно на 29 юни 1920 г. Алфонсо XIII дал титлата "кралски" на клуба. На 23 април 1923 г. новия клубен стадион на "Реал" в центъра на Мадрид е открит и събитието е отбелязано с победа.
Стадион "Сантяго Бернабеу"
Година по-късно на 17 май 1924 г. е открит терена за предстоящия строеж на стадион "Чамартин". На 10 февруари 1929 г. "кралския" клуб изиграва първия си мач от новосъздадената национална лига срещу отбора на "Еуропа" от Барселона и спечелва с 5:0. На 1 септември 1930 г. "Реал" подписва договор с Рикардо Самора, считан за най-добрия вратар в света по това време. Този договор дава плодове на 30 април 1931 г. когато мадридчани печелят първата си шампионска титла на Испания в сезон, в който не допускат загуба. Години по-късно, след Гражданската война, тогавашния президент Педро Парахес свиква събрание, на което се обсъждат бъдещите промени в структурата на клуба. На 15 септември 1943 г. Сантяго Бернабеу е единодушно избран за президент на клуба. Четири години по-късно, на 14 декември 1947 г. е открит новия стадион "Чамартин" Началото на 50-те предшества един великолепен период в клубната история, който и до ден-днешен си остава най-плодотворния 20-годишен период за клуба. Пристигането на Алфредо Ди Стефано и далновидната клубна политика, осъществявана от президента Бернабеу превърнали "Реал" в законодателя на футболната мода по света, с който всеки се съобразявал. Шестте КЕШ, пет от които в последователни години представлявали рекорд, неизравнен от никой клуб и до ден днешен. На 4 януари 1955 г. борда на директорите на "Реал" взема решение да смени името на клубния стадион, който от тогава се нарича "Сантяго Бернабеу". Новата тренировъчна база на клуба в т. нар. "спортен град" била открита на 18 май 1963 г. На 11 май 1966 г. великият тим на "Реал" спечелил шестата си Купа на европейските шампиони. Последната четвърт на века е белязана от колосалните промени в страната и в клуба, който се приспособил по необходимост, но успешно към футболната мода по света, особено към огромните промени в играта в Европа през последните 5 години… На 2 юни 1978 г. президентът на "Реал" Сантяго Бернабеу починал в Мадрид. Той е наследен на поста си от Луис де Карлос. На 31 август 1979 г. е игран мач от първото издание на Купа "Сантяго Бернабеу". На 4 декември 1983 г. участниците в знаметитите пет, известни като "Петорката на ястреба" (Емилио Бутрагеньо, Мичел, Мартин Васкес, Санчис и Пардеса) изиграват първия си мач под ръководството на не по-малко известния мениджър Алфредо Ди Стефано. На 30 май 1990 г. "Реал", воден от същите пет, измъква пета поредна титла след един забележителен сезон. 20 месеца по-късно, през февруари 1992 г., започва реконструкцията на стадион "Сантяго Бернабеу". На 14 юни 1997 г. клубът спечелва своята 27 титла в Испания, а на 20 май 1998 г. своята рекордна 7-ма КЕШ. На 1 декември същата година във витрината на "Реал" засияла и втората спечелена Междуконтинентална купа. На 17 юни 2007 г. в последната среща на сезон 2006/07 г. "Реал" спечелва своята юбилейна 30-та титла като побеждава в домакински мач РКД Майорка с 3-1. "Реал" е избран за футболен клуб №1 на хилядолетието и 20век.
- Шампион (31): 1931–32, 1932–33, 1953–54, 1954–55, 1956–57, 1957–58, 1960–61, 1961–62, 1962–63, 1963–64, 1964–65, 1966–67, 1967–68, 1968–69, 1971–72, 1974–75, 1975–76, 1977–78, 1978–79, 1979–80, 1985–86, 1986–87, 1987–88, 1988–89, 1989–90, 1994–95, 1996–97, 2000–01, 2002–03, 2006–07, 2007–08
- Вицешампион (17): 1928-29, 1933-34, 1934-35, 1935-36, 1941-42, 1944-45, 1958-59, 1959-60, 1965-66, 1980-81, 1982-83, 1983-84, 1991-92, 1992-93, 1998-99, 2004-05, 2005-06
- Шампион (17): 1904–05, 1905–06, 1906–07, 1907–08, 1916–17, 1933–34, 1935–36, 1945–46, 1946–47, 1961–62, 1969–70, 1973–74, 1974–75, 1979–80, 1981–82, 1988–89, 1992–93
- Вицешампион (19): 1902-03, 1915-15, 1917-18, 1923-24, 1928-29, 1929-30, 1932-33, 1939-40, 1942-43, 1957-58, 1959-60, 1960-61, 1967-68, 1978-79, 1982-83, 1989-90, 1991-92, 2001-02, 2003-04
- Шампион (8): 1947, 1988, 1989*, 1990, 1993, 1997, 2001, 2003
- Вицешампион (3): 1982, 1995, 2008
- Шампион (9): 1955–56 First ever Winners, 1956–57, 1957–58, 1958–59, 1959–60, 1965–66, 1997–98, 1999–00, 2001–02.
- Вицешампион (3): 1961-62, 1963-64, 1980-81
- Шамшион (3): 1960, 1998, 2002
- Вицешампион (2): 1966, 2000
- Шампион (1): 1994
- Шампион (2): 1984–85, 1985–86
- Вицешампион (2): 1970-71, 1982-83
- Шампион (1): 2002
- Вицешампио (2): 1998, 2000
- Шампиони(2): 1955, 1957
- Шампиони (1): 2004
Футболни клубове-членове на Г-14
Арсенал • 
Аякс Амстердам • 
Байер Леверкузен • 
Барселона • 
Интер Милано • 
Олимпик Лион • 
Порто • 
