Световна търговска организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лого на СТО

Световната търговска организация (СТО, на френски: Organisation mondiale du commerce, OMC; на англ. World Trade Organization, WTO) е основана на 1 януари 1995 г., след като повече от 47 години организацията е известна под името "Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ)".

Като организация СТО си поставя за цел улесняването на международната търговия чрез провеждането на многостранни преговори относно правилата на международната търговия.

Съдържание

1 СТО като ГАТТ
2 Таблица на раундовете (кръговете) преговори в рамките на ГАТТ:
3 Световната търговска организация след 1995 г.
4 Критики
5 Вижте още
6 Споразумения от кръга на Световната търговска организация:
7 Външни препратки

[редактиране] СТО като ГАТТ

Правната основа на СТО е Общото споразумение за митата и търговията, което дава основните правила за системата на преговори. Съвсем скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като "ГАТТ". През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори, известни като "раундове". Последният раунд на ГАТТ, познат като "Уругвайски раунд", протича рекордните 8 години и води до създаването на Световната търговска организация. Докато ГАТТ насочва усилията си към преговори във връзка с търговията със стоки, СТО и неговите документи понастоящем покриват търговията с услуги и с продуктите на интелектуалната собственост (географски марки и означения и промишлен дизайн). l

Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубекност като пълноправна международна организация.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификациoнния процес в някои държави членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през янаури 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

[редактиране] Таблица на раундовете (кръговете) преговори в рамките на ГАТТ:

	Година	Място на провеждане	Тема на преговорите	Брой на държави-участници
	1947	Женева	Митнически тарифи	23
	1949	Анси	Митнически тарифи	13
	1951	Торки	Митнически тарифи	38
	1956	Женева	Митнически тарифи	26
(Кръг Дилън)	1960–1961	Женева	Митнически тарифи	26
(Кръг Кенеди)	1964–1967	Женева	Митнически тарифи и антидъмпингови мерки	62
(Токийски кръг)	1973–1979	Женева	Митнически тарифи и антидъмпингови мерки	102
(Уругвайски кръг)	1986–1994	Женева	Митнически тарифи, нетарифни мерки, правила, право на интелектуалната собственост, процедура за уреждане на търговски спорове, споразумение по текстила, селското стопанство, създаване на СТО и др.	123

[редактиране] Световната търговска организация след 1995 г.

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария, а членовете ѝ към 13 октомври 2004 г. са 148 (След присъединяването на Китай през 2001 г. най-голямата държава, която все още не се е присъединила към СТО продължава да бъде Руската федерация). Бюджетът на организацията за 2005 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

[редактиране] Критики

Една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. По-натам, недостатъци са, че освободените търговски дейности остават без надзор и че самата СТО въпреки значението си не е под надзора нито на парламент нито под този на ООН.

Тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана.

Критично се разглежда и закона за налагане на наказателни митнически тарифи, в случай на подбиване на цената. Този закон е в противоречие със самата цел за освобождаване на търговията.

Понатам се критикуват ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите зашитават пазарите си, например под формата на парична помощ за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция. Паричните помощи за износа на селското стопанство ще бъдат прекратени обаче до 2013 г, в полза на развиващите се страни.

Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласта всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.

Общатата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.

Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

че правилата създадени от нея са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила - развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.