Персийска империя
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Персийската империя е грандиозно политическо формирование, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато - Мала Азия - Египет и Европа. Доминиращ етнос в нея са персите - индоевропейско племе, заело земите на днешен Иран около 10 - 9 век пр.н.е.
Съдържание |
[редактиране] Географско положение
Персия се е намирала главно между източната част на Балканския полуостров (Тракия) на запад, североизточна Африка (Египет) на юг, Каспийско море на север и Индия на изток.
[редактиране] История
[редактиране] Ахеменидската династия
Следвайки разказа на гръцкия историк Херодот (около 480 - 421 пр.н.е.) първоначално персите са били разпокъсани и зависими в политически план от по-силните си съседи като Мидийското царство. Първоначалните сведения за съществуването на Персийската империя са от началото на 5 век пр.н.е., когато цар Кир II Велики (около 560 пр.н.е. - 529 пр.н.е.) от династията на Ахеменидите, успява да обедини персийските племена и разгромява Мидийското царство. Започва персийската експанзия. Превзети са Вавилон (539 пр.н.е.), Сирия и Палестина, Лидийското царство заедно с малоазийските гръцки градове (540 пр.н.е.) С победите на персийското оръжие и последвалото унищожаване на Нововавилонското царство приключва и Вавилонският плен на евреите, които получават възможността да се завърнат по родните си места. Вследствие на завоевателната политика на Кир, цяла предна Азия е в ръцете на персийската управляваща династия. Според преданието, Кир Велики умира в битка с царицата на масагетите Томирис през 529 пр.н.е.. Престолът му е зает от неговият син - Камбиз ІІ (529 пр.н.е. - 522 пр.н.е.), който продължава завоевателната политика на баща си, като през 525 пр.н.е. завзема Египет, разгромявайки египетската армия при крепостта Пелусий. Следва опит за превземане на страните на юг от Египет, който пропада. Преди да се върне в Персия, царят е убит, вероятно вследствие на дворцов заговор. Империята достига зенита си при управлението на цар Дарий I, който повежда войските си към Тракия. Войната избухва заради жестокото потушаване през 499 пр.н.е. на въстанието на гръцките полиси под персийска власт в Йония (дн. Западна Турция). Персите напълно опожаряват много от градовете и населението им е откарано в робство. Търговското съревнование също има роля за войната в източното Средиземноморие. През 490 пр.н.е. започва първата фаза от войната с битката на маратонското поле с победител Гърция. Гръцкият главнокомандващ в тази битка е Милтиад. Синът на Дарий І, Ксеркс също се опитва неуспешно да завоюва Гърция през 479 пр.н.е. при битката при Платея. Изходът на тази война е изключително важен за оцеляването на гръцката демокрация и култура, която по-късно е възприета в Западна Европа. Ахеменидската династия създава огромна по площ империя, добре управлявана и организирана. Дарий разделя империята на 20 провинции, като всяка една е длъжна да плaщa данък на империята. По време на Ахеменидската династия зороастризмът е основната религия на владетелите и на по-голямата част от народа в Персия. Нейн основател е Зороастър, живял около 600 пр.н.е. Зороастризмът и неговите мистични водачи, стават важна част от персийската култура и според някои историци именно тя е имала известно влияние върху Християнството и западната култура.
[редактиране] Селевкидската династия
Последните няколко години от управлението на Ахеменидите са белязани от упадък и разруха. Най-великата империя на своето време се срива само за осем години, под атаките на младият македонски цар Александър Велики. Филип II, владетел на по-голямата част от територията на Древна Гърция и неговия син Александър решават да се възползват от слабостта на персийската империя. След смъртта на Филип, армията на Александър нахлува в Азия през 334 пр.н.е. и бързо прекосяват Лидия, Финикия, и Египет, преди да разгромят войските на Дарий III при Иса и да завладее столицата при Суза. Последната персийска съпротива е при Персийските врати, намиращи се до царския дворец край Персеполис. През следващите няколко века тези територии са под влиянието на гръцката или елинската култура.
Империята на Александър Македонски бързо рухва след смъртта му. Неговият генерал, Селевк I Никатор прави опит да поеме контрола върху Персия, Месопотамия, по-късно и върху Сирия и Мала Азия. Управлението на неговото семейство е познато в историята, като Селевкидската династия. Преди да успее да завладее Гърция и Македония, Селевк І е убит през 281 пр.н.е. Гръцката колонизация продължава до 250 пр.н.е. Старогръцкият език, философия и изкуство навлизат заедно с колонизацията. Започнала още по времето на Ахемедините, търговията с Китай по пътя на коприната, при Селевкидската династия се разраства. Заедно с търговията от Индия нахлува будизма, докато зороастризма пътува на запад и повлиява на юдаизма. В Персия и Афганистан са открити невероятни статуи на Буда в класически гръцки стил. Селевнидкото царство навлиза в своя упадъчен период и скоро е превзето от Партското царство и Римската империя.
[редактиране] Партското царство
- За повече информация вижте Партско царство .
