Масагети

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Масагетите са древен иранскоезичен номадски народ обитаващ през Античността териториите на север от Персия. Амиан Марцелин смята, че аланите са някогашните масагети.

Родствени на масагетите са редица племена принадлежащи към Pax Nomadica – скити/саки, сармати, алани и др. За техни потомци Теофан смята дори тюрките, а Себеос нарича последните – маскути. Последният етноним представлява всъщност арменската форма на наименованието на масагетите. За ,,Страна на маскутите” например се говори в съчинението ,,История на Агван” на Мойсей Каганкатваци (VII в.) и в арменската география, приписвана на Мойсей Хоренски (VII в.). Подобна е и арабската форма на етнонима им – маскати.

Според Херодот масагетите се прехранват с животновъдство и риболов. Използват злато и месинг за украса на военното си снаряжение, като по това време не разполагат с желязо или сребро. По облекло и начин на живот приличат на скитите, но за разлика от тях практикуват полиандрия. Масагетите почитат един бог, слънцето, и му принасят в жертва коне. Те воюват на коне и пеш, използват лъкове и копия, но предпочитаното им оръжие е бойната брадва.

Също според Херодот Кир Велики загива в битка с масагетите отвъд река Сърдаря. Те са водени от царицата си Томирис, чийто син Спаргапис е победен преди това от Кир.