Партньорство за мир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Партньорство за мир (ПзМ) е проект на НАТО, чиято цел е да повиши оперативната съвместимост между НАТО и други държави в Европа, както и между НАТО и страните от бившия Съветски съюз, които се намират в Азия. Проектът е създаден през 1994, няколко години след рухването на бившия източен блок.

Десет държави, които са членове на програмата „Партньорство за мир“, вече са се присъединили към НАТО. Това са България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия.

Съдържание 1 Членки kъм 2007 г. 2 Бивши членки 2.1 До 12 март 1999 г. 2.2 До 29 март 2004 г. 2.3 В периода 1995 - 1996 г. 3 България 4 Външни препратки

[редактиране] Членки kъм 2007 г.

• Австрия
• Азербайджан
• Албания
• Армения
• Беларус
• Босна и Херцеговина
• Грузия
• Ирландия
• Казахстан
• Киргизстан
• Република Македония
• Молдова
• Русия
• Сърбия
• Таджикистан
• Туркменистан
• Украйна
• Узбекистан
• Финландия
• Хърватска
• Черна гора
• Швейцария
• Швеция

[редактиране] Бивши членки

[редактиране] До 12 март 1999 г.

На 12 март 1999 следните страни стават членки на НАТО и по този начин прекъсват членството си в програмата „Партньорство за мир“:

• Полша
• Унгария
• Чехия

[редактиране] До 29 март 2004 г.

На 29 март 2004 следните страни стават членки на НАТО и по този начин прекъсват членството си в програмата „Партньорство за мир“:

• България
• Естония
• Латвия
• Литва
• Румъния
• Словакия
• Словения

[редактиране] В периода 1995 - 1996 г.

• Малта

[редактиране] България

Официално България става участник в програмата „Партньорство за мир“ на 14 февруари 1994, когато президентът на България д-р Желю Желев подписва рамковия договор. Членството приключва на 29 март 2004, когато България става членка на НАТО.

[редактиране] Външни препратки

• Официална страница
• Включване на отделните страни в програмата
• Система за управление на информацията по Партньорство за мир (PIMS)