Михаил Савов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Михаил Савов | |
|---|---|
| 26 ноември* 1857 - 21 юли 1928 | |
 български военен деец |
|
| Място на раждане | Ески Заара, България |
| Място на смърт | Сен Валие дьо Тией, Франция |
| Чин | генерал-лейтенант |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Отличия | Вижте по-долу |
Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант). Той е на два пъти военен министър (1891-1894 г. и 1903-1907 г.) и помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни. На два пъти е уволняван от армията и е възстановяван със съдействието на цар Фердинанд I. Михаил Савов и Фердинанд се смятат за основните виновници за започването на Междусъюзническата война и поражението на България в нея.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Михаил Савов е роден на 26 ноември (14 ноември стар стил) 1857 г. в Ески Заара, учи в Хасково, Пловдив и в Априловската гимназия в Габрово, след това в Галатасарайския лицей в Цариград (1876 г.). Завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. След което продължава образованието си в Генералщабната академия в Санкт Петербург (1881-1885 г.).[1]
След завръщането си в България Савов е на служба в милицията на Източна Румелия. На 9 септември 1885 г. е произведен в чин капитан и със Заповед №4 от същият ден на княз Александър I Батенберг е назначен за адютант по строевата част на армията.
[редактиране] Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е началник на Строевото отделение на Военното министерство и командва левия фланг в Сливнишката битка. Има заслуги за отблъскването на Моравската дивизия и в боевете при овладяването на Пирот. Награден е с Орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. участва в комисията за уточняване на българо-турската граница в Родопите и служи в щаба на военния министър.[1] През 1886-1887 г. е помощник на военния министър (длъжността тогава е известна като „товарищ на военния министър“). На 17 април 1887 е произведен в чин майор и служи в Генералщабното ведомство като офицер от ГЩ при 5-та пехотна бригада.
През 1887 г. Михаил Савов става почетен флигеладютант на княз Фердинанд I, на 16 февруари 1891 г. назначен за военен министър в кабинета на Стефан Стамболов, а на 2 август с. г. е произведен в чин подполковник. След падането му през 1894 г. е уволнен от армията, но през 1897 г. е възстановен и до 1903 г. е началник на Военното училище. На 1 яануари 1899 г. е произведен в чин полковник. От 1903 до 1908 г. е отново военен министър в третото правителство на Стоян Данев, второто правителство на Рачо Петров, правителството на Димитър Петков, правителството на Димитър Станчов и правителството на Петър Гудев. На 1 януари 1904 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1907 г. е даден под съд за корупция и злоупотреби при доставките на оръжие, на 30 октомври 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и за втори път напуска армията.[1]
[редактиране] Балканска война (1912-1913)
След започването на Балканската война през 1912 г. Савов отново е възстановен на служба на новосъздадения пост помощник на главнокомандващия цар Фердинанд I. По негова заповед е проведена неуспешната Чаталджанска операция, както и нападението срещу сръбските и гръцки войски, поставило началото на Междусъюзническата война.
[редактиране] Междусъюзническа война (1913)
На 29 юни 1913 г. Савов е назначен за командир на съединение 4-та и 5-а армии, а на 14 юли към тях е добавена и 2-ра армия. След войната е отново уволнен, а през 1914 г. е съден от Държавен съд.
През следващите години Михаил Савов живее във Франция. След Първата световна война е пълномощен министър във Франция (1920-1923 г.) и за Белгия (1922-1923 г.).[1]
Генерал-лейтенант Михаил Савов умира на 21 юли 1928 г. в Сен Валие дьо Тией, Франция. Погребан е на 18 август в София.[1]
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I степен с мечове по средата, III степен с мечове отгоре и II степен с брилянти без мечове
- Орден „За военна заслуга“ I степен
[редактиране] Бележки
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Източници
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 56
- Димитров, И., Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 182
| Сава Муткуров | >>> | военен министър (16 февруари 1891 – 27 април 1894) | >>> | Рачо Петров |
| Павел Христов | >>> | началник на Военното училище (1 юли 1897 – 18 март 1903) | >>> | Васил Петев |
| Стефан Паприков | >>> | военен министър (31 март 1903 – 4 май 1907) | >>> | Данаил Николаев |
