Сава Савов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сава Савов български офицер Роден: 18 декември 1864 Шумен, днес България Починал: 10 април 1940 София, България

Сава Панайотов Савов е български офицер и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Съдържание 1 Биография 1.1 Балканска война (1912-1913) 1.2 Първа световна война (1915-1918) 2 Награди 3 Бележки 4 Източници

[редактиране] Биография

Сава Савов е народен представител в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание.

Сава Савов е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1864 в Шумен. През 1885 завършва Военното училище в София и участва в Сръбско-българската война като командир на рота от 7-и преславски полк при Сливница и Пирот. През следващите години служи в пехотата, зачислен е към княз Фердинанд I (1891-1896), по-късно е помощник-началник е на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912).

[редактиране] Балканска война (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) командва 22-ри тракийски пехотен полк, отличил се в Боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни е командир на пехотна бригада и е повишен в генерал-майор (1914). От 1914 до 1917 заема длъжностите генерал-адютант и дворцов маршал.

[редактиране] Първа световна война (1915-1918)

През Първата световна война (1915-1918) командва последователно 3-а и 4-а отделна армия. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант и командва пехотна дивизия, а след това Трета армия (1917) и Четвърта армия (1918).

Генерал Савов става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918, след което през 1919 е инспектор на войската и е повишен в генерал от пехотата. През 1919 е уволнен от армията и се заема с политическа дейност в Демократическата партия.

[редактиране] Награди

• Орден „За храброст“ 3-та степен, 1-ви и 2-ри клас; 4-та степен, 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ 3-та степен с мечове по средата, 5-та степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военни отличия, 4-та степен на обикновена лента
• Орден „За заслуги“ на военна лента
• Германски орден „Железен кръст“ 1-ва и 2-ра степен
• Руски орден „Св. Ана“ 2-ра и 3-та степен
• Руски орден „Св. Станислав“ 2-ра степен
• Австро-унгарски орден „Леополд“ 1-ва степен
• Османски орден „Меджидие“ 1-ва степен
• Османски златен орден „Имтияз“
• Османски медал "За бойни заслуги"^[1]

[редактиране] Бележки

1. ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914-1918), София 2004, с. 516

[редактиране] Източници

• Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с.121

Калин Найденов

>>>

министър на войната (21 юни 1918 – 28 ноември 1918)

>>>

Андрей Ляпчев