Владимир Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Владимир Стойчев български военен и спортен деятел Роден: 24 февруари 1892 София, България Починал: 27 април 1990 София, България

Владимир Стойчев e български военен, политически и спортен деец, генерал-полковник.

Роден е на 24 февруари 1892 г. в София. Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена, а след това Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1914–1918).

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928), и на други международни конни състезания.

В периода 1930–1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945) е командващ Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. На 8 май 1945 ген. Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Осма британска армия ген. Кейтли. На 24 юни 1945 г. той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата в Москва.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София.

[редактиране] Награди

• Орден „За храброст“ всички степени
• Герой на НРБ
• Герой на Социалистическия труд
• Орден „Г. Димитров“ - 2 броя
• Орден „За народна свобода“ - 1-ва степен
• Орден „Девети септември“ с мечове
• Съветски орден „Михил Кутузов“ 1-ва степен
• Съветски орден „Александър Суворов“ - 1-ва степен
• Френски орден - офицерски кръст на „Почетния легион“
• Френски орден „За заслуга“
• Испански орден „За военна заслуга“ - 1-ва степен
• Югославски орден „Партизанска звезда“ - 1-ва степен

[редактиране] Източници

• Списание “Български войн”
• Агенция Фокус от 24 февруари 2006 г.
• Източник на снимката: The Generals of World War II

Рашко Атанасов

>>>

председател на Българския олимпийски комитет (24 ноември 1952 – 5 март 1982)

>>>

Иван Славков