Генко Мархолев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Генко Иванов Мархолев е български офицер от втората половина на ХІХ и началото на ХХ век.
[редактиране] Биография
По време на Сръбско-българската война е доброволец. През 1887 година, след завършването на Военното училище в София е произведен в подпоручик, а през 1890 година - в поручик. От 1894 година е капитан, от 1902 - майор, а от 1906 - подполковник. Служи в 3-ти конен полк, а от 1900 година е командир на ескадрон в 1-ви конен полк. Завършва Генералщабна академия във Франция през 1908 година. През 1909 година е помощник-командир на Лейбгвардейския конен полк, а от 1911 - началник на Кавалерийската школа. На 1 януари 1912 година е произведен в чин полковник. По време на войните 1912-1913 година е командир на командир на Лейбгвардейския конен полк, служи край Одрин и на други места. През 1915-1916 е командир на 2-ра конна бригада. От 1 септември 1916 година е в запаса. През 1936 година като офицер от запаса е произведен в чин генерал-майор.
[редактиране] Награди
- Орден „За храброст“ 4-та степен с мечове по средата; 3-та степeн с мечове по средата
- Орден „Свети Александър“ 4-та и 5-та степен без мечове
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
[редактиране] Външни препратки
- генерал Генко Мархолев [1]
