Димитър Петков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Димитър Николов Петков, известен като Свирчо е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-ото правителство на България (1906 — 1907). Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.
Петков е народен представител в IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894), X (1899-1900), XI (1902-1903) и XIII (1903-1907) Обикновено Народно събрание и в IV Велико Народно събрание (1893). Той е председател на IV Велико Народно събрание (1893) и на VI (1892-1893) и VII (1893) Обикновено Народно събрание.
Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско. През 1875 заминава за Румъния и участва в Сръбско-турската война (1876) в четата на Панайот Хитов. През Руско-турската война (1877-1878) е опълченец и участва в боевете за Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, той губи лявата си ръка.
След войната Димитър Петков е чиновник в министерството на вътрешните работи. Привърженик на Либералната партия, той се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884. След освобождаването си става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 Народнолиберална партия. При неговото управление той е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894).
След смъртта на Димитър Греков през 1901 Димитър Петков оглавява Народнолибералната партия и е вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906). В края на 1906 самият той оглавява правителството, но няколко месеца по-късно е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Той е погребан до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства.
[редактиране] Семейство
Димитър Петков се жени на 20 юли 1886 за биолчанката Екатерина Ризова (1869-1937), сестра на приятеля му Димитър Ризов. Двамата имат четири деца - Радка (1887-?), София (1890-1952), Петко (1891-1924) и Никола (1893-1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Никола Даскалов | >>> | кмет на София (1 септември 1888 – 7 октомври 1893) | >>> | Христо Благоев |
| Панайот Славков | >>> | председател на Народното събрание (26 декември 1892 – 1 декември 1893) | >>> | Георги Живков |
| --- | >>> | министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1 декември 1893 – 31 май 1894) |
>>> | Григор Начович |
| Александър Людсканов | >>> | министър на вътрешните работи (18 май 1903 – 11 март 1907) | >>> | Никола Генадиев |
| Тодор Гатев | >>> | и.д. министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (6 декември 1905 – 11 март 1907) |
>>> | Димитър Станчов |
| Рачо Петров | >>> | министър-председател (4 ноември 1906 – 11 март 1907) | >>> | Димитър Станчов |
| Министър-председатели на България | ||
| Княжество България | Бурмов | Климент | Цанков | Каравелов | Ернрот | незает | Соболев | Цанков | Каравелов | Климент | Каравелов | Радославов | Стоилов | Стамболов | Стоилов | Греков | Иванчов | Петров | Каравелов | Данев | Петров | Петков | Станчов* | Гудев | Малинов |  |
| Царство България | Малинов | Гешов | Данев | Радославов | Малинов | Теодоров | Стамболийски | Цанков | Ляпчев | Малинов | Мушанов | Георгиев | Златев | Тошев | Кьосеиванов | Филов | Божилов | Багрянов | Муравиев | Георгиев | |
| Народна република България | Георгиев | Г. Димитров | Коларов | Червенков | Югов | Живков | Тодоров | Филипов | Атанасов | Луканов |  |
| Република България | Луканов | Попов | Ф. Димитров | Беров | Инджова* | Виденов | Софиянски* | Костов | Сакскобургготски | Станишев * временно назначение |
|
