Тулча

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тулча Tulcea
Изглед от града
Местоположение
Тулча Тулча на картата на Румъния
Данни
Окръг:	Тулча
Население:	91 875 (2002)
Надм. височина:	28 м
Геогр. положение:	45° 10' 0" сев. ш. 28° 48' 0" изт. д.
Пощ. код:	820033
Тел. код:	02 40

Тулча (на румънски: Tulcea, старо наименование Тулица) е град и административен център в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния. Градът е важно пристанище в делтата на река Дунав.

Съдържание

1 История
2 Стопанство
3 Личности
- 3.1 Родени в Тулча
- 3.2 Учили в Тулча
4 Преподавали в Тулча
5 Източници

[редактиране] История

[редактиране] Античност и Средновековие

Градът е основан от даки (траки)^{[източник?]} през 8 в. пр. н.е. За пръв път през 3. в. пр.н.е. е споменат от Херодот като Каструм Егизий (Castrum Aegyssus), след това от Диодор. Овидий пише в произведението си „Ex Ponto“, че тогавашното име на града идва от името на основателя му, дакът Карпий Егизий (Carpyus Aegyssus). Градът е важно пристанище в древността, а след превземането от римляните през 1 век — база на северноисточния флот на Римската империя. През 5 и 6 век е в границите на Византия, от 6 до 10 век и от 12 до 14 — на българската държава. В последствие на местни владетели на Балица и Влашко. През 1416 г. е превзет от османците и е наричан Хора тепе (Hora Tepе), или Толчу (Tolçu), преиначено от Тулча.

[редактиране] Възраждане

През 1807 г. българите в Тулча отварят първата частна болница на Балканите ^[1]. Още през 1811 г. българското население на Тулча имаа свое училище. В него е учителствала Неда, бабата на генерал Пеев. През пролетта на 1857 г. в същия град е построена църквата "Свети Георги" от българската община, което е отбелязано в барелеф на входа на храма, който впоследствие премахнат. Иконите от 1874 г. в същия храм са от големия български художник и зограф Станислав Доспевски.

През 1860 г. Тулча става окръжен град. Между първите читалища, основани в България, е това тулчанското, създадено през 1861 г. като "Търновско сборище", преименувано през 1869 г. на читалище "Съгласие", свързано през първите години на съществуването си с възрожденските просветни и културни деятели Тодор Икономов и Кръстю Мирски, който е основател през 1870 г. и на читалището в Добрич.

Българското население от Тулча още през 1865 г. създава свое "Българско казино", където общува помежду си, както и с представители на европейските държави, имащи седалища в града.

Изглед от Тулча през 19 век

През 1874 г. в Тулча е изпратен Васил Друмев под името Климент Браницки, като епископ, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-червенската епархия. Тук той е наместник на русенския митрополит. До 1878 г. Тулча е седалище на епископ на Българската екзархия.

Официалните цифри за Доростоло-червенската епархия (1874) са дадени в летоструя (календара) на Янко Ковачев за 1876 г., Така на страница 198 според него в Тулчанския санджак е имало 12 720 българи. Според българските вестници в Тулчанско на Русчушко-силистренската епархия е имало 3 680 български венчила.

През 1875 г. в града е открита българска печатница, а през 1881 г. — при новите условия на румънската власт в Северна Добруджа е съградено и открито българско народно девическо училище "Св.св. Кирил и Методий" със средствата на българското женско дружество "Надежда" и на българското читалище "Съгласие".

[редактиране] След Особождението

Заедно със Северна Добруджа Тулча става част от Румъния по силата на Берлинския договор през 1878 г. Оттогава започна намаляването на броя на българите.

През 1885 г. започва да действа българското народно мъжко училище "Св. Методий" с помощта на Българското търговско дружество, на Българското еснафско дружество и със спомоществованието на синовете на Тодор чорбаджи — Димитраки бей Тодоров, Стефанаки бей Тодоров, и на българските родолюбци Стоян Димитров и Георги Зока.

През 1895 г. румънски националисти опожаряват сградата на българското читалище, откъдето преди това изземват съхраняваната там Манасиева хроника, която е третият известен в науката ръкопис, препис на среднобългарски език, поръчан на цар Иван Александър и койтото датира от 1344-1347 г. Преписът е на оригинала от 12 век, написан от византийския хронист Константин Манасий и е един от петте запазени ръкописи. След неколкократни премествания той се пази в Библиотеката на Румънската академия на науките в Букурещ.

До 1940 година градът е населен с евреи, арменци и други народности, но и с много българи, които се изселват в България след подписването на Крайовската спогодба.

През 2007 г., в Деня на Европа 9 май, на къщата, приютявала войводата Стефан Караджа в Тулча, в периода 1861-1868 г., е открита паметна плоча по инициатива на кметството и и на българския посланик в Букурещ Константин Андреев, със средства на кметството на Тулча. Кметът на Шумен Веселин Златев и кметът на Тулча Константин Хогеа ще сключат договор за побратимяване между двата града на 19 юли 2008 г.

[редактиране] Стопанство

Основен поминък са корабостроенето, хранителната и текстилната промишленост и риболовът.

[редактиране] Личности

[редактиране] Родени в Тулча

Васил Радев, български учен, геолог, професор в Софийския университет
Владимир Радев, български търговец, баща на световноизвестната оперна певица Мариана Радева и на оперния певец Григор Радев
Васил Икономов, български книжовник
Георги Вълков, създател на първия радиопредавател у нас (1929)
Георги Найденов (Гръблаша), български революционер, четвърти знаменосец на четата на Христо Ботев
Григор Радев, крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането
Елена Радева-Петрова, филоложка, учителка по френски език в І девическа гимназия в София, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование 1924-1926 година
Жеко Велчев, български офицер, полковник-инженер, началник на инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация
Иван Бобев, български офицер, герой от Сръбско-българската война
Йордан Пеев, български генерал
Надежда Костова, актриса
Ради Жечов, крупен български зърнопроизводител и търговец, на чието име е наречена Радева махала в Тулча
Рафаил Матеев, български художник-портретист, повечето му творби са в Националната художествена галерия в Букурещ
Спас Соколов, български революционер, член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос.
Стоян Загорски, български генерал
Янко Драганов, български генерал

[редактиране] Учили в Тулча

Стефан Караджа

[редактиране] Преподавали в Тулча

Васил Друмев
Георги Паунчев, учител в Тулча, председател на Съюза на българските гимназиални учители (1903-1905), общественик
Добри Ганчев
Иконом Енчо Димитров, учител и свещеник
Кръстьо Мирски, отворил първата българска книжарница
Никола Живков
Сава Доброплодни