Никола Генадиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Никола Иванов Генадиев е български политик от Народнолибералната партия. Името му неколкократно е свързвано със скандали за корупция.
Никола Генадиев е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XII (1902-1903), XIII (1903-1908), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919) и XVIII (1919-1920) Обикновено Народно събрание.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Никола Генадиев е роден на 1 декември (19 ноември стар стил) 1868 в Битоля. Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин и брат на журналиста Харитон Генадиев. Дядото на Никола Генадиев е велешкият митрополит Генадий. През 1876 семейството му се премества в Пловдив, където взима участие в Съединението, а след него е доброволец по време на Сръбско-българската война. През 1891 завършва право в Брюксел, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив.
След завръщането си в България Генадиев е сред активните участници в Народнолибералната партия. Той е министър на правосъдието (1903-1904) и министър на търговията и земеделието (1904-1908) в нейните кабинети. Включва се в Балканската война като доброволец.
Заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев, Никола Генадиев е сред инициаторите на съставянето на коалиционния кабинет на Радославов през 1913, в който той е става външен министър. Няколко месеца по-късно Генадиев е отстранен от поста и е обвинен във финансови злоупотреби при предишното си участие в правителството. Оправдан от съда, той променя напълно външнополитическите си позиции и се обявява против политиката на правителството за присъединяване на България към Централните сили в Първата световна война.
През 1916 Генадиев е осъден за участието си в аферата със зърнени храни на Фернан дьо Клозиер. В затвора се сбижава с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски. След като е освободен през 1918 той оглавява Националлибералната партия, създадена през 1920 след обединението на трите партии, образували правителството по време на Първата световна война. През 1923 напуска партията, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. В края на годината е убит от хора на Вътрешната македонска революционна организация.
[редактиране] Библиография
- „Мемоари“ (1923)
- „Македония“ (1924)
- „Стамболов“ (1925)
[редактиране] Източници
- Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
[редактиране] Външни препратки
| Христо Тодоров | >>> | министър на правосъдието (18 май 1903 – 12 февруари 1904) | >>> | Петър Стайков |
| Димитър Попов | >>> | министър на търговията и земеделието (6 септември 19031 – 29 януари 1908) | >>> | Андрей Ляпчев |
| Стоян Данев | >>> | министър на външните работи и изповеданията (17 юли 1913 – 30 декември 1913) | >>> | Васил Радославов |
| Александър Людсканов | >>> | и.д. министър на земеделието и държавните имоти (17 юли 1913 – 6 октомври 1913) | >>> | Петър Динчев |
1: до 12 февруари 1904 е управляващ министерството
