Димитър Тончев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
|
||||||||
Димитър Стоянов Тончев е български юрист и политик. Той е един от водачите на Либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 г. По време на Първата световна война е финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.
[редактиране] Биография
Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Завършва реално училище в Николаев (1880) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883). След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907 г. издава вестник „Пловдив“.[1]
След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което започва да бъде наричано Народнолиберална партия. Той е председател на парламента (1887-1888) и министър на правосъдието (1888-1891). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които участва в опозицията, той пише няколко труда по гражданско право.[1]
През 1899-1901 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите.[1] През 1903 г. е осъден на 8 месеца затвор за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов.[1] Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904 г. Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Националлибералната партия през 1920 г.[1]
Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявало по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии. През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.[1]
Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.
[редактиране] Библиография
- (1893) „Коментар върху Закона за наследството“. (6 тома)
- (1896) „Закон за задълженията и договорите“.
- (1921) „Противоконституционните закони“.
- (1927-1937) „Коментар върху Закона за задълженията и договорите“. (8 тома)
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Гаврил Орошаков | >>> | министър на правосъдието (28 август 1886 – 7 септември 1886) | >>> | Константин Стоилов |
| Георги Живков | >>> | председател на Народното събрание (22 юни 1887 – 12 декември 1888) | >>> | Захарий Стоянов |
| Константин Стоилов | >>> | министър на правосъдието (24 декември 1888 – 2 октомври 1891) | >>> | Димитър Греков |
| Панайот Славков | >>> | министър на търговията и земеделието (31 май 1894 – 14 октомври 1894) | >>> | Иван Гешов |
| Михаил Маджаров | >>> | министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (30 януари 1899 – 10 декември 1900) |
>>> | Стефан Паприков |
| Тодор Иванчов | >>> | министър на външните работи и изповеданията (10 декември 1900 – 22 януари 1901) |
>>> | Рачо Петров |
| Теодор Теодоров | >>> | министър на финансите (17 юли 1913 – 21 юни 1918) | >>> | Андрей Ляпчев |
