Еми Ньотер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Амали Еми Ньотер (на немски: Amalie Emmy Noether), известна като Еми Ньотер, е немска математичка, известна с трудовете си по алгебра и алгебрична геометрия, както и с преподавателската си дейност. Тя е един от най-значимите математици в началото на 20 век и заедно със София Ковалевска е една от най-значимите жени в математиката изобщо.
Дъщеря е на математѝка Макс Ньотер и е родена в Ерланген през 1882 година, където през 1902 година завършва математика в Ерлангенския университет. По-малкият ѝ брат Фриц Ньотер е математик и механик, племеникът ѝ Готфрид Ньотер е статистик. Семейството има еврейско потекло.
През 1916 година Еми се установява в Гьотинген, с единствена пауза през академичната 1928-29 година, когато чете курсове по абстрактна алгебра в Московския университет. В Гьотингенския университет Ньотер преподава от 1922 година като нещатен доцент, като получава работата основно благодарение на Давид Хилберт и Феликс Клайн, които със застъпничеството си преодоляват предразсъдъците и съпротивата на консервативните кръгове в Пруската академия на науките. Фактът, че Ньотер е жена обаче се оказва формалната пречка тя да бъде назначена на щат и да стане член на университетския сенат. По този повод известният със своя остър език Хилберт казва „Господа, нали сенатът не е баня? Защо жена да не може да влезе в него!“[1]
През 1933 година поради еврейския си произход Ньотер е изгонена от университета. Тя емигрира в САЩ, където получава покана да чете лекции в девическия колеж Брин Моур и в Института за перспективни изследвания към Принстън.
Много нейни съвременници, сред които Норберт Винер, Павел Александров и Херман Вайл, говорят за дълбочината на математическата ѝ мисъл и способността ѝ да увлича студентите след идеите си. Тя никога не създава семейство и компенсира майчинството с грижите, които полагала за учениците в школата си. Най-блестящият от тях, холандският алгебрик Бартел Лендерт ван дер Варден, става и най-големият популяризатор на идеите и разработките ѝ.[1]
Работите на Еми Ньотер в областта на алгебрата оказват голямо влияние в различни нейни области, и най-вече за формирането на т.нар. обща или абстрактна алгебра. Научната дейност на Ньотер условно може да се раздели на три периода:
- през 1907–1919 година се занимава с нерешени проблеми, формулирани от Хилберт и Камий Жордан.
- през 1920–1926 година съсредоточава изследванията си в теорията на идеалите.
- след 1927 година разработва областта на некомутативните алгебри.
През 1918 година Ньотер формулира фундаменталната теорема на теоретичната физика, наречена теорема на Ньотер, свързваща законите за запазване със симетриите на системите. Тази теорема има голямо значение за класическата и квантовата механика, както и за квантовата теория на полето.[2]
[редактиране] Източници
- ↑ 1,0 1,1 За математиката и математиците, Мисли, афоризми, анедкоти и случки. ДИ „Наука и изкуство“, София, 1972, стр. 463-466
- ↑ „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987
