Вилхелмина Холандска
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Вилхелмина Холандска | ||
|---|---|---|
| Кралица на Холандия | ||
 |
||
| Вилхелмина Холандска | ||
| Управление | 23 ноември 1890 – 4 септември 1948 |
|
| Роден | 31 август 1880 | |
| Хага, Холандия | ||
| Починал | 28 ноември 1962 | |
| Хет Ло, Холандия | ||
| Погребан в | Делфт, Холандия | |
| Предшественик | Вилхелм III Холандски | |
| Наследник | Юлиана Холандска | |
| Брак | Хендрик ван Мекленбург-Шверин (1876 – 1934) | |
| Потомци | Юлиана | |
| Династия | Оранж-Насау | |
| Баща | Вилхелм III Холандски (1817 – 1890) | |
| Майка | Ема ван Валдек-Пирмонт (1858 – 1934) | |
Вилхелмина Холандска (Wilhelmina Helena Pauline Marie van Oranje-Nassau) (31 август 1880 – 28 ноември 1962), принцеса на Оранж-Насау, е кралица на Холандия от 1890 до 1948 г. и кралица-майка (с титлата „принцеса“) от 1948 до 1962 г. Тя управлява Холандия повече от 50 години, най-дълго от всички холандски монарси. По време на нейното царуване има много превратни точки както в холандската, така и в световната история: Първата и Втората световна война, Голямата криза от 1933 г., както и залеза на Холандия като важна колониална империя. Тя е известна предимно с ролята си във Втората световна война, в която тя е важен вдъхновител на холандската съпротива, както и знаменит предводител на холандското правителство в изгнание.[1]
Съдържание |
[редактиране] Ранни години
Вилхелмина е родена на 31 август 1880 в замъка Сусдейк в Хага, Холандия. Тя е единственото дете на крал Вилхелм III и втората му съпруга, Ема ван Валдек-Пирмонт. Крал Вилхелм има трима сина от първата си съпруга, но от тях единствено бездетния принц Александър е жив. Той умира, когато Вилхелмина е на десет години, и тя остава пряк наследник на холандския престол, единствен продължител на династията Оранж-Насау, която има 400-годишна история.[2] Отменен е салическият закон, който не позволява жени да наследяват престола. [3]
Когато Вилхелм III умира на 23 ноември 1890 г., принцеса Вилхелмина става първата кралица на Холандия, но тъй като е само на 10 години, майка ѝ е обявена за регент. Вилхелмина получава образованието си от частни тютори.[3] През 1895 г. посещава кралица Виктория, която пише за нея в дневника си: „Младата кралица... все още носи косата си пусната свободно. Тя е стройна и грациозна и създава впечатление за интелигентно и симпатично момиче. Говори добре английски и умее да бъде очарователна“.[4]
[редактиране] Брак и семейство
През 1901 г. Вилхелмина се омъжва за Хендрик, херцог на Мекленбург-Шверин (впоследствие принц Хендрик). Бракът им е определян като не е особено щастлив.[3] През първите години Вилхелмина има три неуспешни бременности, което поставя под въпрос наследството на холандския престол.[5] На 30 април 1909 г. се ражда дъщеря им Юлиана, която впоследствие наследява майка си.
[редактиране] Управление
Вилхелмина се възкачва на трона след изпълване на пълнолетие през 1898 г. Година по-късно предлага двореца си в Хага за първата международна конференция по въпросите на мира, на която са първи път за формулирани някои от конвенциите, действащи днес, свързани с войната, неутралитета, принципите за арбитраж. [3]
През 1899 г. започва Втората англо-бурска война. В края на 1900 г. кралица Вилхелмина изпраща военен кораб (De Gelderland), за да помогне на Паул Крюгер, победения президент на Трансвал, като го транспортира. [6].
Сред другите въпроси, с които трябва да се справи Вилхелмина през първите години на управлението си, са проблемните отношения с Венецуела във връзка с островите Курасао, които са собственост на Холандия, както и защитаването на холандските търговски интереси в Турция и Китай.[3]
[редактиране] Първа Световна война
Петнадесет години след възкачването на Вилхелмина на трона, избухва Първата световна война. Въпреки че Холандия запазва неутралитет, значителните германски инвестиции в холандската икономика, както и търговските отношения между двете страни довеждат до блокиране на Холандия от Великобритания като опит да се отслаби Германската империя. Блокадата довежда до недостиг на храна, търговията е в упадък, в страната има наплив на бежанци. Холандските кораби са потопявани или завземани от Съюзниците. Страната обаче не е нападната от Германия, след като са преосмислени плановете в тази насока.
След войната Вилхелмина дава убежище на бившия кайзер на Германия - Вилхелм II и отклонява исканията на Съюзниците да им бъде предаден.
На конференцията във Версай възниква опасност Холандия да бъде принудена да отстъпи на Белгия част от южните си територии, но благодарение на действията на Вилхелмина тази заплаха не се реализира. [3]
[редактиране] Между двете световни войни
След войната, въпреки икономическата криза от 30-те години, която сериозно засяга страната, Холандия постепенно се утвърждава като индустриална сила в световен план с големи международни банки, процъфтяваща търговия и фабрики. [3] Инженери успяват да извоюват от морето значителни територии.
През 1934 година умират съпругът на Вилхелмина - принц Хендрик и майка ѝ Ема. Отново възниква въпроса за оцеляването на династията Оранж-Насау, тъй като единствените живи представители са кралицата и неомъжената ѝ дъщеря. Този проблем е разрешен след като през 1937 г. Юлиана сключва брак с германския аристократ Бернхард.[7] Двамата имат четири деца, две от които се раждат преди Втората световна война.
[редактиране] Втората Световна война
На 10 май 1940 Нацистка Германия напада Холандия и кралица Вилхелмина и семейството ѝ са евакуирани в Обединеното кралство на борда на кораб (HMS Codrington) изпратен от Джордж VI. Юлиана и дъщерите ѝ отиват в Канада, а Вилхелмина остава в Лондон с принц Бернхард и там поема контрола над холандското правителство в изгнание.[5]
Войната променя отношението към холандската монархия. Парламентарен контрол върху правителството в изгнание няма. Доверието в избраните политици е разклатено, заради неспособността им да предвидят започването на войната. В същото време кралицата се утвърждава като героична фигура.[7] Решението ѝ да напусне страната предизвиква противоречиви мнения, но обръщенията на Вилхелмина към холандския народ по Радио Оранж (Radio Oranje) от Лондон по време на войната променят съществено отношението към кралската династия и когато тя се завръща в освободените земи след войната, кралицата е възприемана като символ на холандската нация.[8][7]
[редактиране] Късни години и смърт
Икономическите и политически трудности в Холандия след войната допринасят за влошеното здраве на кралицата. През есента на 1947 г. и в началото на 1948 г. здравословното състояние на Вилхелмина я възпрепятства от изпълнение на задълженията ѝ; и дъщеря ѝ Юлиана поема временно функциите на регент. През 1948 г. Вилхелмина официално обявява решението си да абдикира в полза на дъщеря си и на 4 септември същата година Юлиана става новата кралица на Холандия.[9]
След абдикацията си Вилхелмина възприема обръщението „Нейно кралско височество принцеса Вилхелмина Холандска“. Оттегля в двореца Хет Ло и превръща едното крило в дом за инвалиди от Съпротивата и бежанци от Унгария и Индонезия.[2]
Вилхелмина умира на 82-годишна възраст на 28 ноември 1962 г. и е погребана в холандската кралска крипта в Новата църква (Nieuwe Kerk) в Делфт. По нейно желание погребението е в бяло, макар че това е в несъответствие с протокола. [10]
[редактиране] Религия, материално състояние и интереси
Вилхелмина Холандска изповядва калвинизма. Силно религиозна е и същевременно толерантна към другите религии. [3]
Тя е сред най-богатите жени в света.[3] С доходи оценявани на $5 000 000 годишно, в края на 30-те тя е определяна като най-богатия монарх в Европа дотогава.[2]
В свободното си време Вилхелмина рисува, кара велосипед. [3]
[редактиране] Предшественици
| Вилхелмина Холандска | Баща: Вилхелм III Холандски |
Дядо: Вилхелм II Холандски |
Прадядо: Вилхелм I Холандски |
| Прабаба: Вилхелмина Пруска |
|||
| Баба: Анна Павловна |
Прадядо: Павел I, император на Русия |
||
| Прабаба: София-Доротея Вюртембургска |
|||
| Майка: Ема ван Валдек-Пирмонт |
Дядо: Георг Виктор, принц на Валдек и Пирмонт |
Прадядо: Максимилиан, принц на Валдек и Пирмонт |
|
| Прабаба: Густава, графиня на Платен-Халермунд |
|||
| Баба: Принцеса Хелена Вилхелмина Хенриета Насау |
Прадядо: Вилхелм, херцог на Насау |
||
| Прабаба: Полин Вюртемберг |
[редактиране] Източници
- ↑ „Queen Wilhelmina (1880-1962)“. koninklijkhuis.nl. Посетен на 2008-04-14
- ↑ 2,0 2,1 2,2 „Caged no more“. Time, 7 декември, 1962, стр. 2. Посетен на 2008-04-14
- ↑ 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 3,6 3,7 3,8 3,9 „Worried Queen“. Time, 27 ноември 1939. Посетен на 2008-04-14
- ↑ „"Wilhelmina of Netherlands Dies"“. New York Times, 28 ноември 1962. pp. A1-A39.. Посетен на 2008-04-14
- ↑ 5,0 5,1 „Princess Juliana of the Netherlands“. The Independent, 22 март 2004. Посетен на 2008-04-11
- ↑ „History of Paul Kruger“. Kruger National Park. Посетен на 2008-04-14
- ↑ 7,0 7,1 7,2 „Prince Bernhard 1911-2004“. radionetherlands.nl. Посетен на 2008-04-14
- ↑ „House of Orange“. radionetherlands.nl. Посетен на 2008-04-14
- ↑ „Queen Juliana - Biography“. koninklijkhuis.nl. Посетен на 2008-04-14
- ↑ „Royal Funeral Protocol“. radionetherlands.nl. Посетен на 2008-04-14
[редактиране] Литература
- Hubbard, Robert H. (1977). Rideau Hall: An Illustrated History of Government House, Ottawa, from Victorian Times to the Present Day. Montreal: McGill-Queen's University Press. 10-ISBN 0-773-50310-2; 13-ISBN 978-0-773-50310-6
- Wilhelmina. (1959). Eenzaam maar niet alleen. Amsterdam: Ten Have Uitgevers Kok. 10-ISBN 9-025-95146-5; 13-ISBN 978-9-025-95146-7
