Юлиана Холандска

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юлиана Холандска
Кралица на Холандия
Юлиана Холандска
Управление	4 септември 1948 – 30 април 1980
Други титли	Принцеса на Оранж-Насау херцогиня на Мекленбург-Шверин
Роден	30 април 1909
	Хага, Холандия
Починал	20 март 2004
	Баарн, Холандия
Погребан в	Делфт, Холандия
Предшественик	Вилхелмина Холандска
Наследник	Беатрикс Холандска
Брак	Бернхард Холандски (1911 – 2004)
Потомци	Беатрикс, Ирене, Маргрит, Христина
Баща	Хендрик ван Мекленбург-Шверин (1876 – 1934)
Майка	Вилхелмина Холандска (1880 – 1962)

Юлиана (пълно име Juliana Louise Emma Marie Wilhelmina van Oranje-Nassau), принцеса на Оранж-Насау, херцогиня на Мекленбург-Шверин (30 април 1909 г. - 20 март 2004 г.) е управляваща кралица на Холандия от 6 септември 1948 г. до 30 април 1980 г.

Съдържание 1 Биография 1.1 Ранни години и образование 1.2 Брак и семейство 1.3 Кралица на Холандия 1.4 Абдикация, късни години и смърт 2 Потомство 3 Източници

[редактиране] Биография

[редактиране] Ранни години и образование

Принцеса Юлиана е родена на 30 април 1909 г. в двореца Нордейнде в Хага.^[1] Тя е единствено и дългоочаквано дете на принц Хендрик, херцог на Мекленбург-Шверин и кралица Вилхелмина Холандска (раждането на Юлиана идва след няколко неуспешни бременности на майка ѝ).^[2]

Юлиана прекарва детството си в двореца Хет Ло в Апелдорн и дворците Нордейнде и Хойс тен Бос в Хага. По съвета на образователен специалист, в двореца Хойс тен Бос е сформиран малък клас, така че шестгодишната принцеса да получи началното си образование заедно с деца на своята възраст. Средното си образование получава от частни преподаватели.

С навършване на 18 години (30 април 1927 г.) според конституцията на Холандия, Юлиана става пълнолетна и при необходимост може да поеме кралските правомощия. Два дни по-късно майка ѝ я прави член на Държавния съвет.

През 1927 г. принцеса Юлиана постъпва в университета в Лайден, където до 1930 г. изучава предмети, свързани с бъдещите ѝ задължения на държавен глава и с личните ѝ интереси в областта на литературата и религията. Участва в различни студентски дейности. Получава почетен докторат по литература и философия.

След завършване на образованието си, принцеса Юлиана се ангажира с разрешаването на някои социални проблеми. Оглавява специална комисия, основана за подпомагане на жертвите на икономическата криза в Холандия в началото на 30-те години. След смъртта на баща си, тя заема неговото място като президент на холандския Червен кръст.^[3]

[редактиране] Брак и семейство

През 1936 г. по време на Зимните Олимпийски игри в Германия, Юлиана се запознава с Бернхард, принц на Липе-Бистерфелд. Годежът между двамата е обявен на 8 септември 1936 г. Преди да сключат брак, Бернхард получава холандско гражданство. Сватбата се състои на 7 януари 1937 г. (на същата дата се навършват 58 години от сватбата на бабата и дядото на Юлиана - Вилхелм III Холандски и кралица Ема). Юлиана и Бернхард се установяват в двореца Сустдейк в Баарн.^[3]

До началото на Втората световна война им се раждат две дъщери - Беатрикс и Ирене. Германската инвазия на 10 май 1940 г. принуждава Юлиана и Бернхард да напуснат страната заедно с децата си. Те отиват в Обединеното кралство, а месец по-късно принцесата отвежда дъщерите си в Канада, където живеят в Рокклиф, предградие на Отава. По-време на войната Юлиана работи активно за холандския Червен кръст и поддържа контакти с холандските колонии в Канада и САЩ. Принц Бернхард, който остава в Лондон, заедно с кралица Вилхелмина, успява да посети семейството си в Канада няколко пъти. В Отава се ражда и третата дъщеря на двамата - Маргрит. Един от кръстниците ѝ е Франклин Рузвелт. ^[2]

През април 1945 г. принцеса Юлиана и кралица Вилхелмина се връщат в освободената част на Холандия; цялото семейство се събира отново на холандска земя през август същата година. Веднага след завръщането си в страната, принцесата се включва в операция за подпомагане на хората в северната част на страната, където гладът предишната зима е взел много жертви. След капитулацията на Германия през май, същата година, Юлиана участва в различни дейности за оказване на помощ на жертвите от войната. Оглавява Изпълнителния комитет на Съвета за реабилитиране на холандския народ. През пролетта на 1946 г. посещава заедно със съпруга си страни, помогнали на Холандия по време на окупацията.^[3]

През 1947 г. се ражда четвъртата дъщеря на Юлиана и Бернхард - Мария Христина (Марейке). По време на бременността Юлиана боледува от рубеола и детето се ражда със силно увредено зрение, което впоследствие се подобрява. ^{[4] [2]}

[редактиране] Кралица на Холандия

Принцеса Юлиана изпълнява за известно време функциите на регент през есента на 1947 г. и през 1948 г., когато по здравословни причини кралица Вилхелмина е възпрепятствана при изпълнението на задълженията си. Вилхелмина обявява решението си да абдикира и на 4 септември 1948 Юлиана става новата кралица на Холандия. Управлението ѝ е белязано от драматични събития.

През 1949 г. тя подписва акт, с който обявява независимостта на Индонезия след 346 години колониално управление. През 1953 г. големи наводнения в страната вземат много жертви и кралицата лично посещава всички засегнати райони и предприема мерки да се осигури международна помощ. Въпреки трудностите, през първата декада от управлението на Юлиана страната постига икономически напредък. Създаден е Бенелюкс; страната се присъединява към NATO и една от шестте, подписали Договора от Рим, поставил началото на Европейската икономическа общност.^[4] През 1975 г. кралица Юлиана подписва акта за независимостта на Суринам.

През годините Юлиана се занимава активно с дейности, свързани със социалната сфера. Прави чести посещения в различни здравни и социални институции. В международен план работи за разрешаване на проблемите в развиващите се страни, за подпомагане на бежанците и за децата по света.^[2] Нееднократно прави големи дарения за каузи в полза на децата и младежта. За дейността си в полза на обществото, кралица Юлиана става доктор хонорис кауза на социалните науки на Грьонингенския университет през 1964 г. ^[3]

[редактиране] Абдикация, късни години и смърт

На 31 януари 1980 г. Юлиана обявява официално решението си да абдикира в полза на дъщеря си Беатрикс на 30 април същата година (71-я ѝ рожден ден). В деня, когато Беатрикс се възкачва на престола, обявява, че в знак на почит към майка си желае 30 април да се празнува като официален рожден ден на кралицата (и национален празник).^{[5] [2]} Официалната титла на Юлиана след абдикацията е „Нейно величество кралицата-майка на Холандия“, но тя предпочита обръщението „Принцеса Юлиана Холандска“.

Принцеса Юлиана още известно време е социално ангажирана, като от началото на 90-те постепенно се оттегля от публичния живот. До 1994 г. всяка зима заедно с принц Бернхард ходят на ски, обикновено в Австрия. ^[3]

Умира на 20 март 2004 г. в замъка Сустдейк, Баарн. ^{[1] [2]} Погребана е на 30 март в кралската крипта в Новата църква в Делфт.

Бернхард Холандски умира на 1 декември същата година и е погребан до нея.

[редактиране] Потомство

Юлиана Холандска и принц Бернхард имат четири деца:

• Беатрикс (р. 31 януари 1938 г., кралица на Холандия след 30 април 1980)
• Ирене (р. 5 август 1939 г.)
• Маргрит (р. 19 януари 1943 г.)
• Мария Христина (р. 18 февруари 1947 г.)

[редактиране] Източници

1. ↑ ^{1,0 1,1} „Juliana, or Juliana Louise Emma Marie Wilhelmina (queen of The Netherlands)“. Енциклопедия Британика. Посетен на 2008-04-11
2. ↑ ^{2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5} „Princess Juliana of the Netherlands“. The Independent, 22 март 2004. Посетен на 2008-04-11
3. ↑ ^{3,0 3,1 3,2 3,3 3,4} „Her Majesty Queen Juliana of the Netherlands - Biography“. koninklijkhuis.nl. Посетен на 2008-04-11
4. ↑ ^{4,0 4,1} „Queen Juliana of the Netherlands“. Guardian, 22 март 2004. Посетен на 2008-04-11
5. ↑ „Beatrix - Queen of the Netherlands“. koninklijkhuis.nl. Посетен на 2008-04-11