Червена панда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Червена панда | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||
Червената панда (Ailurus fulgens) е животно от семейство Мечкови.
Съдържание |
[редактиране] История
Европейците откриват червената панда през 1821, когато майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон своя доклад „Description of a New Genus…from Himalaya Chain of Hills between Nepaul(sic) and the Snowy Mountains“. Той нарича животното уа („wha“) заради типичния му вик. „Открива са най-често заради своя вик или повик, напомнящ на думата Wha, често повтаряйки го…“ Той споменава и други местни имена, сред които „poonya“, което е преминало в английското „panda“.
Хардуик се е забавил много при завръщането си в Англия с екземпляри и затова е изпреварен от френския натуралист Фредерик Кювие, който дава и официалното латинско название на червената панда — Ailurus fulgens, „огнена котка“. Той също така я описва като „красив вид, едно от най-красивите четириноги, познати на човека“. Тази ситуация създава известно напрежение между английските и френските натуралисти през епохата, като Кювие е обвинен, че пречи на Англия да открива животински видове дори в собствените си владения. За почти половин век червената панда остава „Пандата“ до откриването през 1869 на черно-бяло животно с много подобни хранителни навици и структура от френския мисионер Арман Давид. Това животно е наречено гигантска панда и другата веднага получава името малка панда, което бива по-късно заменено с червена панда.
[редактиране] Разпространение
Червената панда обитава в хладни влажни места в умерените гори на Хималаите, Непал, Тибет и други части от Китай. Живеят на високи места от 2 до 5 хиляди метра надморска височина и въпреки че обитаемото пространство е дълго няколко хиляди километра, то е много тясно и уязвимо.
[редактиране] Класификация
Все още продължават споровете дали червените панди са от едно семейство с големите, дали са членове на семейство Мечкови или Енотови. Има два подвида - Източна и Западна червена панда, като едните с малко по-едри и с по-тъмна окраска на муцунките.
[редактиране] Физически характеристики
Средната височина на възрастните червени панди варира от 50 до 60 cm и тежат от 3 до 6 kg, малко по-големи от домашна котка. Притежават специална кост на ръката, която им помага да хващат по-добре бамбуковите стебла при катерене, нещо като допълнителен палец. Имат покрити с козина стъпала, които им осигуряват допълнителна опора при катерене, а също и ги топлят. Покрити са с гъста козина, оранжева по гърба и черна по корема и лапите и ушите, имат отличителни бели ивици по муцунката и ушите. Притежават дълга, пуфкава опашка (до 60 cm), с която се завиват, когато им е студено.
[редактиране] Хранене
Диетата на червената панда я поставя в група с малкото живеещи изключително от бамбук животни - гигантската панда, два вида бамбукови плъхове и един вид лемури. Също като голямата панда, червената не може да извлича енергия от целулозата и това налага поглъщането на голямо количество листа и филизи. За разлика от гигантските, червените панди са много избирателни към храната си и търсят само най-младите и крехки листа и връхчета, като ги дъвчат максимално дълго. През топлите периоди ядат също плодове и насекоми, малки птици и гризачи. Бедната на калории бамбукова диета е причина през студените сезони, когато няма достатъчно количесто от допълнителната им храна, червените панди да губят до 15% от теглото си. В плен ядат с удоволствие месо.
Най-вероятно тези хранителни навици са запазени от минали епохи, защото са намирани останки от подобни на червената панда животни в Европа и Америка, които датират от миоцена и плеистоцена. Възможно е разпространението на бамбука да се е променяло през различните периоди, но то е относително постоянно в Южна Азия, ареалът на червените панди.
[редактиране] Начин на живот
Нискокалоричната диета е основен фактор, определящ поведението на червената панда. На практика те прекарват цялото си време в хранене и сън, като търсенето на храна може да отнеме до 13 часа в денонощие. Живеят основно по дърветата, като денем и нощем
спят, а се хранят по зори и здрач. Когато спят се завиват с опашката си, а ако температурите са твърде високи се излягат по цялата си дължина върху някой клон и оставят лапите и опашката да висят надолу. Поради избирателността на храната червените панди имат много големи лични територии, около 5 квадратни километра за мъжките и наполовина за женските. Териториите на мъжките и женските често се припокриват, понякога дори и с територии на други от същия пол. Установено е, че средно за един месец обхождат едва 25% от територията си. Рядко общуват помежду си освен по време на размножителния период и отглеждането на малките от майките. Основните им методи на комуникация са с обонятелни маркери (имат специални жлези в лапите), общи отходни места (разпознават по миризмата пол, възраст, размножителна готовност и други), а при среща с жестове (клатене на глава, махане с опашка) и звуци (типичния им вик, съскане). В периоди с недостиг на храна забавят метаболизма си допълнително, както и удължават периода на търсене и поемане на храна.
Естествените врагове на червената панда са хората и снежният леопард.
[редактиране] Размножаване
Червените панди имат сравнително дълъг период на бременност за размера си, средно около 135 дена. Живеейки сами, те общуват само по време на размножителния си период, от средата на януари до средата на март. Раждат между май и юли от едно до пет малки, най-често две, които растат много бавно и остават с майката за около година или до нейното следващо раждане. Достигат полова зрялост на 18 месеца. Женските са разгонени само веднъж годишно, за период от 18-24 часа. Няколко седмици преди да родят, женските подготвят гнездо за раждане в хралупи или дупки в коренища. Бавното и дълго размножаване, както и високата смъртност при малките (до 80%) е причина популацията им се възстановява изключително трудно.
[редактиране] Жизнен цикъл
Малките се раждат слепи, но напълно покрити с жълтеникава козина, тежащи около 100-130 грама. Проглеждат след около 3 седмици, а получават огнената си окраска след около 90 дена. Майките отбиват малките около петия месец, но остават до времето за следващото разждане или навършването на година. Мъжките не участват при отглеждането. В плен са фертилни до 12-13 годишни, в изключителни случаи живеят до 17 години, средно около 8. Мъжките са теритиориални, женските в по-малка степен. Маркират територията си с помощта на секрети от различни жлези, както и с използването на постоянни отходни места. Като цяло имат спокоен ии неагресивен характер, агресивността им се изчерпва предимно с издаване на заплашителни звуци.
[редактиране] Допълнителни сведения
Браузърът Mozilla Firefox е кръстен на червената панда, в ранните дни в Mozilla Store се продаваха плюшени червени панди за популяризиране на новото име (дотогава се казваше Firebird) ([1]).
