Ричард I (Англия)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
|
||||||||
Ричард I (8 септември, 1157 – 6 април, 1199) е крал на Англия в периода 1189 - 1199. Той е от династията на Плантагенетите. Син е на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонор Аквитанска. По негово време, трубадурът Бетран де Борн го нарича Oc-e-Non (Yes-and-No), докато някои по-късни писатели го наричат Ричард Лъвското сърце ( на англ. Richard the Lionheart, на фр. Cœur de Lion). Освен титлата крал на Англия, в същия период Ричард I e бил херцог на Аквитания, херцог на Нормандия и граф Анжуйски, Турски и Менски, а в периода 1169-1189 се е наричал и граф дьо Поатие.
Съдържание |
[редактиране] Детство
Ричард е роден на 8 септември 1157 в Оксфорд. Като втори син на Хенри II, Ричард формално имал малко шансове да получи английската корона. Като дете той заминал за Франция, където получил като наследство от майка си херцогство Аквитания и Поатие. Едновременно с това през 1170 г. по-големият му брат Хенрих бил коронован под името Хенри III (в историческата литература го наричат “Младият крал”, за да не го бъркат с неговия племенник Хенри III, син на Джон Безземни), но фактически така и не получил реална власт.
Ричард бил добре образован (той е писал стихове на френски и окситански език) и бил много привлекателен - висок 1,93, синеок и рус. Най-много обичал да воюва – от детe проявявал големи политически и военни способности и бил известен със своята храброст. Също както и братята му, Ричард боготворил своята майка и не одобрявал пренебрежението на баща си към нея.
През 1173 г. Ричард, заедно с другите синове на Хенри, вдигнал срещу баща си метеж, но бащата му ги победил. Ричард взел участие в метежа по настояване на майка си, но също и поради нанесената му от баща му обида – Хенри II искал да ожени Ричард за любовницата си Алиса.
След смъртта на големия си брат през 1183 г. Ричард се превърнал в следващия престолонаследник на Англия. Въпреки това той решил да даде Аквитания на брат си Джон Безземни. Като сключил договор с френския крал Филип II, Ричард разгромил Хенри II. В същата година кралят починал. Ричард бил коронован на 3 септември 1189 г.
[редактиране] Управление
През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само 6 месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в Лондон и Йорк (виновните за които били наказани от Ричард), рязко се отличавало от царуването на неговия баща. Ричард се прославил със своите военни подвизи, но неговото управление довело до драстично увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. Той даже освободил от васалска клетва краля на Шотландия Вилхелм I срещу сумата от 10 000 марки, а също така започнал да търгува с държавни земи и постове. Всички средства били насочвани за подготовка на Третия кръстоносен поход.
[редактиране] Кръстоносен поход
През 1190 г. кралят се отправил в Трети кръстоносен поход, като оставил за регент и канцлер Уилям Лонгчамп. От началото на септември 1190 г. Ричард и Филип II се установили в Сицилия, където през 1182 г. починал Вилхелм II, бившия мъж на Джоан, сестрата на Ричард. Племенникът на Вилхелм, Танкред I, затворил Джоан в тъмница и я лишил от наследство. На 4 октомври 1190 г. Ричард завладял Месина и я разграбил, а през март 1191 г. Ричард и Танкред подписали мирен договор, според който Джоан била освободена, а Ричард провъзгласил за свой наследник на английския престол племенника си Артур Бретански, син на Готфрид II, на когото Танкред обещал да даде за жена една от своите дъщери. В резултат на този договор се влошили отношенията на Англия със Свещената Римска Империя, а братът на Ричард вдигнал метеж.
През май 1191 г. Ричард победил управителя на Кипър Исак Комнин и сам започнал да управлява острова, използвайки го като междинна база за своите кръстоносци. Там той се оженил за Беренгария Наварска. Бракът им бил бездетен – те прекарвали малко време заедно, защото Ричард повече се интересувал от военните си победи.
През юни 1191 г. Ричард най-накрая пристигнал със своята армия в Палестина, където пристанището-крепост Акра било обсадено от кръстоносците, които почти завзели града, но сами били обкръжени от войските на Саладин. След многократни атаки на кръстоносците на 12 юни Акра се предала. Като не получил, в нарушение на договора, обещания откуп за гарнизона на Акра, а също и Светият Кръст, завладян от Саладин при Хатин, Ричард заповядал да убият 2600 пленника. Въпреки това добрите отношения между Ричард и Саладин се запазили и станали едни от най-известните средновековни сюжети. Двамата си разменяли подаръци - така напр. Саладин изпращал на Ричард пресни плодове и лед, а веднъж когато конят на Ричард бил убит, му подарил 2 жребеца. Двамата даже разглеждали въпроса за евентуална сватба между сестрата на Ричард Джоан и брата на Саладин Ал-Адил.
Поради раздорите по повод разделението на Кипър и върховенството на похода, Ричард скоро бил изоставен от неговите съюзници – херцога на Австрия Леополд V и Филип II (Филип също имал намерения да се възползва от отсъствието на Ричард за завладяването на неговите земи във Франция). В резултат на това Ричард, въпреки че бил близо до завладения от мюсюлманите Йерусалим, не го атакувал и бил принуден да сключи мир със Саладин на 2 септември 1192 г., като поискал християните да имат свободен достъп и да могат да живеят в града. Ричард признал за крал на Йерусалим Конрад Монферадски, който скоро бил убит от асасините, и неговото място заел племенникът на Ричард – Хенри II Шампански, което хвърлило подозрение върху Ричард, че е замесен в убийството на Конрад.
[редактиране] Плен
По обратния път към Европа Ричард бил пленен през декември 1192 г. около Виена от Леополд V, който го обвинил в смъртта на Конрад, негов братовчед. Ричард бил предаден на Хенрих VI – император на Свещената Римска Империя, който го затворил в замъка Дюрнщайн. Императорът поискал откуп 150 000 марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100 000 марки трябвало да бъдат платени предварително (Джон Безземни и Филип II предложили 80 000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приел тяхното предложение). Елеонора Аквитанска събрала исканата сума чрез непосилни данъци и на 4 февруари 1194 г. Ричард бил освободен. Филип II изпратил писмо на Джон с думите “Бъди внимателен. Дяволът е на свобода.”
[редактиране] Край на управлението
След връщането си в Англия, Ричард сключил примирие с брат си Джон Безземни и го обявил за свой наследник, въпреки неговите подмолни машинации. Обаче сега той влязъл в конфликт с френския крал Филип II. През 1197-1198 г. Ричард построил в Нормандия замъка Шато Гаяр, недалеч от Руан, въпреки че съгласно договора с Филип той нямал право да строи замъци.
На 26 март 1199 г. при обсадата на замъка Шалю-Шаброл в Лимузен той бил ранен в шията, от арбалетна стрела, влязла в лявото рамо, над ключицата и на 6 април починал от заразяване на кръвта (гангрена) в ръцете на Елеонора, своята 77-годишна майка и жена си Беренгария. Той бил погребан в абатство Фонтевро във Франция редом до баща си. Понеже Ричард бил бездетен, на трона се възкачил брат му Джон. Френските владения на Плантагенетите за начало искали за крал племенника на Ричард – Артур Бретански. От тези спорове за наследство започнало разпадането на “Империята Анжу”.
Други по-важни последствия от управлението на Ричард са:
- Завладеният от Ричард Кипър бил използван за поддръжка на франкските владения в Палестина в течение на цяло столетие.
- Неговото невнимание към управлението на държавата довело до корумпирането на администрацията.
- Военните му подвизи го направили една от най-големите фигури в средновековната история и литература. Ричард е главен герой в много легенди (особено в легендата за Робин Худ, въпреки че те са живели по различно време), книги ("Айвънхоу" на Уолтър Скот), филми, компютърни игри.
