ПФК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„ПФК ЦСКА“ АД — София

Име на отбор	„ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище	Армейците, Червените
Основан	5 Май 1948
Стадион	„Българска армия“
Капацитет	22 015
Собственик	Прамод Митал
Президент	Емил Костадинов
Старши треньор	Стойчо Младенов
Първенство	„А“ ФГ
2007/08
Спонсор	Vivatel
Екипировка	Uhlsport
Домакин 　 Гост
ПФК ЦСКА (София) през сезон 2007/08

ЦСКА е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и 2 Суперкупи на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.^[1]

Съдържание 1 История 1.1 1923 – 1948 г. 1.2 1948 – 1984 г. 1.3 Разформироването 1.4 1985 – 2008 г. 2 Имена 3 Успехи 4 Стадион Българска армия 5 Емблема 6 Настоящ състав 6.1 Трансфери лято 2008 6.2 Треньори 7 Сезон 7.1 „А“ футболна група 7.2 Купа на България 7.2.1 1/16 финал 7.3 Купа на УЕФА 7.3.1 Първи кръг 8 Управници 8.1 Треньори 8.2 Председатели на СК ЦСКА 8.2.1 Началници на ФК ЦСКА (1948-1991) 8.3 Президенти на ФК ЦСКА 8.4 Собственици на ПФК ЦСКА АД 8.5 Настоящо ръководство 9 Футболисти, играли в ЦСКА 9.1 Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА 10 Сътрудничество 11 Екипи на ЦСКА 12 Привърженици 12.1 Фен-клубове 12.2 Известни привърженици 13 Вижте също 14 Източници 15 Външни препратки

История

1923 – 1948 г.

На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.^[2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.^[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.^[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.^[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.^[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е променено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.^[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.^[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.^[8]

Разформироването

Основна статия: Реформа на българският футбол (1985)

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.^[8]

1985 – 2008 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.^[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.^[9]

През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.^[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.^[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.^[11] На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.^[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно^[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.^[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.^[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.^[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.^[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.^[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра^[16], но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех^[17] и отборът остава трети.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.^[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.^[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения^[20] армейците печелят 30-тата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.^[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.^[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.^[24] Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб - Левски.

От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

На 3 юни 2008 Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 800 000 лева задължения към НАП. Отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов.

Имена

През годините отборът е носил различни имена^[25]:

• АС-23 от 1923 до 1944;
• Чавдар от 1944 до 1948 след обединение със Спартак и Шипка-Победа;
• ЦДВ през 1948 след обединение с физкултурното подразделение на ЦДВ;
• Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947-48 и сезон 1948-49 след обединение със Септември;
• Народна войска през 1950;
• Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
• Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
• ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961-62;
• ЦСКА „Червено знаме“ от 1962-63 до 1967-68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
• ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968-69 до 1984-85 след обединение с ДФС Септември;
• ЦФКА „Средец“ от 1985-86 до 1988-89 след разформироването на отбора;
• ЦСКА от 1989-90 до днес;

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“.^[26]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.^[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282:259.

• 31 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
• 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
• 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа) (1985, 1986, 1989 и 1990)
• 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).

Стадион Българска армия

Основна статия: Българска армия (стадион)

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949-1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега – „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и [[[Музей на славата]].

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.^[28]

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.^[2]

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието.^[29] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.^[30] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.^[31][32] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.^[33]

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха.^[34] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.^[35] В емблемата присъства и прегънат на четири места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.^[36] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща челвен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.^[37][38] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.^[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него – годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 г. след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)	„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)	„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)	„Септември при ЦДВ“ (1948-49)
„ЦДНВ“ (1950-1953)	„ЦДНА“ (1954-1962)	„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)	„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)
„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)	„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)	„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)	CSKA old-3.PNG „ЦФКА Средец“ (1985-1989)
„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)	„ЦСКА“ (1998)	„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)	„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав

№	Нац.	Играч	Поз.	Отбор	Заб.
Вратари
12		Ивайло Петров	Вратар	Черно Море
22		Илко Пиргов	Вратар	Пирин (Благоевград)
25		Даниел Беконо	Вратар	Берое
33		Иван Караджов	Вратар	ДЮШ на ЦСКА
Защитници
2		Ненад Настич	Десен бек	Войводина
3		Александър Тунчев	Централен защитник	Локомотив (Пловдив)	капитан
6		Кирил Котев	Десен / централен защитник	Локомотив (Пловдив)
13		Никола Вуядинович	Централен защитник	Раднички Пирот
15		Роберт Петров	Ляв защитник	Локомотив (Пловдив)
27		Куидо Ланзаат	Централен Защитник	Дуисбург
84		Фелипе Машадо	Ляв Защитник	Униао Лейрия
Полузащитници
5		Тодор Янчев	Дефанзивен халф	Рандерс
8		Велизар Димитров	Атакуващ халф	Марек
11		Емил Гъргоров	Атакуващ Халф	Страсбург
17		Зе Руи	Атакуващ Халф	Насионал Мадейра
18		Флорентин Петре	Десен атакуващ халф	Динамо (Букурещ)
20		Йордан Юруков	Ляв атакуващ халф	Пирин (Благоевград)
21		Шалозе Удоджи	Атакуващ халф	Вихрен
25		Янко Сандански	Полузащитник	Берое
28		Маркиньос	Атакуващ халф	ПФК Беласица
30		Йордан Тодоров	Десен халф / защитник	Черноморец (Бургас)
Нападатели
7		Ивайло Димитров	Нападател	ДЮШ на ЦСКА
9		Хосе Гарсес	Централен нападател	Насионал (Уругвай)
24		Евгени Йорданов	Централен нападател	Марек
99		Неи	Централен нападател	Навал

Трансфери лято 2008

Нац.	Играч	Поз.	Отбор	ТП	Статус
Нови играчи
Напуснали играчи
	Георги Илиев	Х	в Черно море		продаден
	Станко Йовчев	Н	в Чавдар (Ет.)		под наем
	Юлиян Куртелов	Н	в Чавдар (Ет.)		под наем
	Александър Бранеков	З	в Чавдар (Ет.)		под наем

Треньори

Нац.	Треньор	тип.	Заб.
	Стойчо Младенов	старши треньор
	Анатоли Нанков	помощник треньор
	Пламен Липенски	помощник треньор
	Бисер Цолов	анализатор
	Стоян Йорданов	треньор на вратарите
	Ренато Шмид	кондиционен треньор

Сезон

Основна статия: ЦСКА през сезон 2007/08

„А“ футболна група

№	Отбор	М	П	Р	З	Г.р.	+-	Т
1.	ЦСКА	29	23	6	0	51-10	41	78
2.	Левски	29	19	4	6	54-18	36	62
3.	Локо (София)	29	15	9	5	44-28	16	57
4.	Литекс	29	15	8	6	49-25	24	56
…	…	…	…	…	…	…	…	…

Купа на България

1/16 финал

31 октомври 2007

• ПФК Локомотив (Пловдив) 1:0 ПФК ЦСКА (София)

(63 min. Мартин Камбуров)

Купа на УЕФА

Първи кръг

20 септември 2007

• ФК Тулуза 0:0 ПФК ЦСКА (София)

4 октомври 2007

• ПФК ЦСКА (София) 1:1 ФК Тулуза

(65 min. Ней) - (90 min. Жиняк)

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА

• генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
• генерал-майор Боян Българанов
• генерал-лейтенант Иван Кинов
• армейски генерал Добри Джуров
• генерал-полковник Георги Моменков
• генерал-полковник Здравко Георгиев
• генерал-лейтенант Стою Стоев
• генерал-лейтенант Ангел Пенков
• генерал-лейтенант Иван Иванов
• професор полковник Георги Христов
• генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991)

• майор Александър Николов (1948–1952)
• капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
• майор Петко Дудов (1954–1959)
• полковник Любомир Константинов (1960–1961)
• полковник Петко Дудов (1961–1963)
• полковник Александър Николов (1963–1965)
• полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
• полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
• полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
• полковник Господин Чолаков (1986–1991)

Президенти на ФК ЦСКА

• Борис Станков (1990 – март 1991)
• Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
• Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
• Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
• Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
• Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
• Васил Божков (2001 – 5 декември 2006)
• Александър Томов (5 декември 2006 - 5 юни 2008)
• Емил Костадинов (5 юни 2008 - )

Собственици на ПФК ЦСКА АД

• Любослав Пенев (юли 1999 – декември 1999)
• Васил Божков (декември 1999 – 5 декември 2006)
• Прамод Митал (5 декември 2006 - )

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

• Едноличен собственик от 2006 г. – Прамод Митал
• Президент и председател на НС – Емил Костадинов
• Председател на УС – Александър Гарибов

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Футболисти, играли в ЦСКА

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно^[39] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

Ненад Лукич Деян Максич Йован Веселинович Саша Мъркич Саша Ковачевич Драган Шарац Божо Джуркович Иван Литера Драган Жилич Мичо Вранеш Драголюб Симонович Славко Матич Александър Мутавджич Оливер Ковачевич Ристе Милосавов

Бобан Бабунски Саша Чирич Любчо Марковски Илия Найдоски Артим Шакири Жоао Карлош Леонардо Лима Родриго Соуса Агналдо Перейра Фабио Лима Тиаго Силва Бернардо Редин Карлос Пимиенто Хамилтон Рикард Анселмо Жаир

Жоао Брито Жозе Емилио Фуртадо Стефан Джилио Чъкс Нвоко Кевин Амунеке Ибрахима Гай Мансур Аянда Евген Немодруг Игор Харковченко Александру Пицурка Еуген Трика Беноа Кое Абдер Кабус Мурад Хидиуед Матия Матко

Амиран Муджири Радослав Забавник Роберт Цаха Макдоналд Мукаси Евгений Хмарук Алтин Хаджи Йоел Линдпере Масена Моке Расмик Григорян Франсиско Мартос Маркос Чарас Сергей Якирович Гийом Да Зади

Сътрудничество

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.^[40] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport, а от лято 2008 ще сменят доставчика с Пума.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 ^[41] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.^[42]

Известни привърженици

Георги Първанов Стефан Данаилов Слави Трифонов Ники Кънчев Светла Петрова Йорданка Христова Ники Александров Тодор Кирков Георги Коритаров Иван Гарелов Недялко Йорданов ген. Любен Петров Валя Ахчиева Елин Рахнев Мария Илиева Спенс Гергана Полежанова Кольо Гилъна Лия Христо Гърбов Дони

Момчил Йоана Юлиян Вергов Борис Борисов - Бобсан Гриша Ганчев Иво Андреев Васил Василев - Зуека Долорес Арсенова Станимитр Илчев Иво Атанасов Тодор Шабански Гълъбин Боевски Румен Леонидов Стоян Александров Константин Коцев Мими Иванова Павел Поппандов Велко Кънев Виолета Гиндева Румен Луканов Иван Такев Милен Велчев

Калин Катев Стойко Пеев Никола Анастасов Здравко от Ритон Вежди Рашидов Сашка Васева Ирен Онтева Бойко Василев Део Николай Камов ген. Михо Михов Ивайло Христов акад. Благовест Сендов Никола Филчев Васил Михайлов Евтим Милошев Радо Шишарката Елена Гаврилова Григор Вачков Станислав Стратиев Любо Шарланджиев

Невена Коканова Ива Екимова Видин Даскалов Румен Петков Ваня Щерева Галя и Миро от Каризма Румънеца Веселин Маринов Маша Илиева Мадлен Пенева Елена Гърбева Тончо Токмакчиев Весела Лечева митрополит Кирил Орлин Горанов Таня Боева Устата

Вижте също

• ПФК ЦСКА (София) - „Б“ отбор
• АС-23
• Шипка (София)
• Чавдар (София)
• Септември при ЦДВ
• Ц.Д.Н.В.
• Отбор на Софийския Гарнизон
• ЦДНА
• ЦСКА "Червено знаме"
• ЦСКА "Септемврийско знаме"
• ЦФКА "Средец"
• Спортна тренировъчна база „Панчарево“
• Спортен комплекс „Червено знаме“
• ЦСКА - значения
• Волейболен Клуб ЦСКА
• Баскетболен Клуб ЦСКА
• Купа „Плейстейшън“‎
• Футболисти, играли в ЦСКА
• Треньори на ПФК ЦСКА София
• ПФК ЦСКА (София) през сезон 2007/08
• Българска армия (стадион)
• Екипи на ЦСКА

Източници

Външни препратки

• Официален сайт
• Официален форум
• Първият фен сайт на ЦСКА
• ЦСКА Поща @samocska.com
• Фен клуб ЦСКА Разград
• Български клубове — ЦСКА (София)

ПФК ЦСКА (София) п • б • р
ЦСКА (София) | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа Футболисти | Ръководство | Треньори Стадион „Българска армия“ | Комплекс „Червено знаме“ | Тренировъчна база „Панчарево“
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони
АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943 Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947 ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08 • 2008/09
„А“ футболна група сезон 2008/09 п • б • р
Беласица (Петрич) • Ботев (Пловдив) • Вихрен (Сандански) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (Мездра) • Локомотив (София) • Локомотив 1936 (Пловдив) • Миньор (Перник) • Пирин Благоевград (Благоевград) • Славия (София) • Сливен 2000 (Сливен) • Спартак (Варна) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна) • Черноморец Бургас (Бургас)

Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.