See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.

CLASSICISTRANIERI HOME PAGE - YOUTUBE CHANNEL
Privacy Policy Cookie Policy Terms and Conditions
Платон — Уикипедия

Платон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Платон
древногръцки философ
Платон 
Роден: 427 пр.н.е.
Атина, Гърция
Починал: 347 пр.н.е.
Атина, Гърция

Платон (на старогръцки Πλάτων, новогръцки Πλάτωνας) е знаменит древногръцки философ, който е ученик на Сократ и учител на Аристотел. Основател е на Атинската академия.

Платон, за когото се смята, че е филодориец, дълго преподава в Академията, но също така пише по много философски въпроси.

Платон е роден ок. 427 г. пр.н.е.на о. Егина, южно от Атика.Произхожда от царско-жреческия род на Кодридите и на големия атински законодател Солон.Първите му стъпки във философията се осъществяват под влиянието на Хераклитовото учение.От последователя на Хераклит- Кратил, той се запознава с диалектиката.Решаващ фактор за формирането му като философ представлява учението на Сократ.През 407 г.пр.Хр. Платон постъпва в кръжока на прочутия атински диалектик и в продължение на 8 години слуша неговите беседи.След смъртта на Сократ в продължение на 12 години той пътешества из редица области на тогавашния цивилизован свят. Пребивава известно време в Мегара, където работи Евклид. Застоява се по-дълго време в Египет, където се запознава с кастовото устройство на египетското общество, с жреческата организация и научните постижения на тази страна.Ползотворен се оказва и престоят му в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение и се опива да повлияе върху политнческия живот в Сиракуза.Този опит се оказва неуспешен.През 387 Платон се завръща в Атина и основава Академията. След това той предприема още две пътешествия до Сицилия, завършили също безуспешно. Остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията и проблемите на философията и науката.

 Неговите идеи достигат до нас чрез записаните философски и драматични произведения, които се пазят в ръкописи, възстановени и редактирани много пъти (както и преведени) от началото на хуманизма. Наследството на Платон се състои най-вече от диалози, епиграми и писма. Всички известни диалози на Платон са се запазили до наши дни, но обикновено днешните издания на неговите произведения се състоят от диалози, смятани от повечето учени за неочаквани (напр. Алкивиад, Клитофон) или привидно правдоподобни (напр. Демодок или Вторият Алкивиад).

Известният лунен кратер Платон е кръстен така в негова чест.

Бащата на Платон се казва Аристон, а майка му — Периктиона. Глаукон, един от далечните роднини на Платон, е бил много известен атинянски благородник. Истинското име на Платон е Аристокъл. Тъй като „платон“ означава „широк“, вероятно прякорът се отнася или до физическата външност, или до стилът/позиция в борбата. Платон е учител на Аристотел и на Теофраст.

Платон става ученик на Сократ в своите младежки години.

Почива ок. 347 г. пр.н.е. по време на сватбено празненство в Атина.


[редактиране] Произведения

Произведенията на Платон се групират според времето, в което са били създавани, както и според основното им съдържание, теми, понятия, начини на излагане на възгледите. Като че ли най-приемлива е подредбата, която прави А. Ф. Лосев.

Ранни, до първото пътуване в Сицилия - "Апологията", "Критон", "Евтифрон", "Лахес", "Лизий", "Хармид" и първа книга на "Държавата". Те могат да се нарекат сократически и в тях се обсъжда най-вече моралната проблематика.

Преходни - "Горгий", „Менон“, "Евтидем", "Кратил", "Малкият Хипий", "Ион", "Големият Хипий", "Менексен".

Зрели - "Федон", "Пир", "Федър", от втора до десета книга на "Държавата"; в тях централно място заема класическото учение за идеите и единното.

Късни - "Закони"; към тях понякога се включва и "После - I законие", дело вероятно на някой Платонов ученик.

Диалозите на Платон са изцяло преведени на български език и са публикувани в четири тома.

Понятието "Платоново тяло" е въведено в съчинението му "Тимей". В него Платон съпоставя основните части, от които се състои светът, на петте правилни многостина.

[редактиране] Библиография

Πλάτων (на гръцки език) [1]

Платон: Държавата, С, 1981

Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006

Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър - в “Диалози”, т.2, С, 1982

Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Тимей, Филеб, в “Диалози”, т.4, С., 1990


Г. В. Фр. Хегел, "История на философията", т. 2, София 1982, стр. 155-27Х

Ц. Бояджиев, "Неписаното учение" на Платон, С, 1984.

Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993

Лосев, А. Ф.: "История античной эстетики. СОФИСТЫ. СОКРАТ. ПЛАТОН", том II М.: "Искусство", 1969

[редактиране] Външни препратки


aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -