Община Елин Пелин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Елин Пелин.
Община Елин Пелин се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област. Общината има 19 населени места с общо население 22 423 жители (данните са към 21 юли 2005 г.).
Съдържание |
[редактиране] География
Община Елин Пелин е разположена на площ 408 кв. км в централната част на Област София. Тя заема източната част на Софийското поле, разположените от север склонове на Стара планина и от юг-югоизток — на Средна гора. Центърът на общината град Елин Пелин, се намира на 24 км източно от столицата София. Освен със Столична община, община Елин Пелин граничи с общините Ботевград, Горна Малина, Ихтиман, Самоков и Своге.
[редактиране] Релеф
Релефът на община Елин Пелин е високоравнинен, полупланински и планински. Много добре е развито котловинното дъно, което е разположено между 539 м и 600 м над морското равнище. Големи територии заема подножието, което се заключава между 600-ия и 800-ия хоризонтал. За територията на община Елин Пелин първенец е връх Мургаш — 1687 м.
[редактиране] Климат
Според климатичното райониране на България община Елин Пелин попада в южнобългарската умереноконтинентална област. Разпределението на валежите подчертава типичния умереноконтинентален характер със зимен минимум и вторичен минимум в края на лятото, а максимумът е в началото на лятото. Най-ниски са количествата на валежите в равнината 547 мм/кв. м, а най-високи — в планинските части 832 мм/кв. м. Валежите от сняг са в периода ноември-април.
[редактиране] Почви
Община Елин Пелин се отличава с изключително пъстра почвена покривка. Най-високите части от територията ѝ са покрити с кафяви горски почви. По тях обикновено са разположени канелени горски почви или рендзини — в района на с. Голема Раковица. Равнинните терени са заети с богат набор от ливадни почви, на места заблатени в различна степен.
[редактиране] Полезни изкопаеми
Почвообразуващите процеси са се развили предимно върху карбонатни скали от средния триас. Тази геоложка формация покрива по-голяма част от площта на общината. На територията ѝ са установени лигнитни въглища в Чукуровския басейн; железни руди, медно-пиритни проявления и манганови минерализации в района на Голяма Раковица; огнеупорни и керамични глини в района на Нови хан, Побит камък, Габра; уранови залежи в района на Габра; кварцов пясък в района на Побит камък. Най-добре са проучени въглищното и урановото находище до Габра, които се експлоатират от “Мина Чукурово” ЕАД и “Редки метали”. Разработена е кариера за кварцов пясък в района на Побит камък от “Ватия” ЕООД.
[редактиране] Водни ресурси
Територията на община Елин Пелин е богата на водни ресурси. През нея протичат водосборната река Лесновска, която се влива преди село Долни Богров в река Искър; река Матица, която извира от Мургашкия дял на Стара планина и при град Елин Пелин се влива в река Лесновска. На територията на общината са разположени язовир "Огняново" с обем 40 млн. куб. м и микроязовир "Тараторското" над Габра с обем около 5 млн. куб. м. Общината има три геотермални извора. Със статут от държавно значение е изворът в село Равно поле, където минералният състав на водата и дебитът позволяват развитието на балнеоложки център. Другите два извора са в село Елешница — "Топлика", и в град Елин Пелин, където сондажът е замразен. Средногодишните валежи са около 550 млн/кв м. Равнинната част се характеризира с високи подпочвени води.
[редактиране] Горски и земеделски фонд
Горският фонд на община Елин Пелин заема 153 936 дка гори, в това число: широколистни високостеблени - 150 319 дка иглолистни - 833 дка горски пасища - 758 дка ливади - 818 дка
Земеделският фонд на община Елин Пелин възлиза на 241 881 дка пасища, 17 504 дка естествени ливади, 807 дка трайни насаждения и др. Около 60% от обработваемата земя е в полупланински и планински райони. Категорията на земята е от трета до десета.
[редактиране] Население
Населението на община Елин Пелин наброява 24 063 души според преброяването през март 2001 г. Броят на мъжете и жените е почти еднакъв. Разпределение на броя на жителите по населени места:
| населено място | население |
|---|---|
| Елин Пелин | 6705 |
| гара Елин Пелин | 3930 |
| Нови хан | 2402 |
| Габра | 1383 |
| Крушовица | 42 |
| Мусачево | 1157 |
| Равно поле | 1554 |
| Лесново | 1881 |
| Доганово | 858 |
| Богданлия | 79 |
| Огняново | 201 |
| Караполци | 119 |
| Голема Раковица | 545 |
| Столник | 836 |
| Петково | 881 |
| Елешница | 516 |
| Потоп | 68 |
| Чурек | 416 |
| Григорево | 518 |
[редактиране] История
Равното Софийско поле е било средище на народи и култури, тъй като през него минавали важни пътища, свързващи Азия със Западна Европа. Многобройни са следите от стари селища и крепости, строени по протежението им. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов път от 2 век. Тракийските селища и надгробни могили и находките в тях свидетелстват за висока духовна и материална култура. Римската и византийската култура също са оставили значими следи. До село Лесново, край римския път (3 век) се е намирала голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). Югозападно от град Елин Пелин са открити и проучени от археолозите останки от крайпътна стражева кула (Стражница) с прилежащо към нея малко селище (4 век). Пак там са намерени останки и от създадено по-късно славянско селище, просъществувало до началния период на турското владичество. На три километра южно от село Нови хан се намират слабо запазени руини от тракийско селище с крепостна стена. На няколко места в западна посока от селото има останки от римски селища.
Някои селища от общината са просъществували на почти едно и също място от времето на Втората българска държава до днес. От този период е запазена църквата “Свети Николай Чудотворец” в село Столник. Край село Елешница се е намирала българска крепост, разрушена при нашествието на османците. На 4 км от същото село е Елешнишкият манастир, който е един от манастирите на тъй наречената софийска Мала Света гора, построен през 14 век. През 16-18 век той е бил оживен книжовен център. В църквата му “Света Богородица” са запазени ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в него е открито килийно училище. В село Доганово се намира най-старото килийно училище в района (от 1835 г.). Поради равнинния терен и близостта до черкезките селища и големия турски гарнизон в София местното население взема слабо участие в Априлското въстание. След въстанието село Голема Раковица е ограбено и опожарено, а водачите на бунтовната рая са заточени в Диарбекир.
Още през Възраждането тогавашното село Новоселци (сега град Елин Пелин) постепенно се превръща в естествен културен и търговски център за близките селища. През 1881 г. то е обявено за един от околийските центрове на Княжество България. Голяма роля в развитието му изиграват построяването на железопътната линия София - Саранбей (днес град Септември) и създаването на първата керамична фабрика в страната — “Изида”, намираща се на 4 км южно от сегашния град. С течение на времето селото укрепва икономически. В края на 19 век са създадени класно училище и читалище, които работят за повишаване на културата и просветата на населението в региона. През 1950 г. село Новоселци е преименувано на Елин Пелин в чест на големия български писател. От 1960 г. е обявено за град.
[редактиране] Етнография
.jpg/250px-Shopska_nosiya_(Elin_Pelin).jpg)
Елинпелинският край е едно от най-запазените средища на шопската етнокултурна общност — типичният твърд говор, белодрешното облекло, характерните народните танци, песни и хумор. Традициите на местното население намират своята ежегодна изява на Шопския празник в град Елин Пелин, който се провежда от 1970 г.
[редактиране] Религии
Жителите на Община Елин Пелин са предимно православни християни. Процентът на мюсюлманите в общината е доста нисък, като представителите на ислямската религия са предимно преселници от други части на страната.
[редактиране] Стопанство
На територията на общината има химическа, порцеланова, хранително-вкусова и въгледобивна промишленост, а също така са развити животновъдство, фуражи и зеленчукопроизводство.
[редактиране] Животновъдство
Природно-климатичните условия и изградените традиции създават изключително благоприятни предпоставки за развитие на животновъдството в общината. Отрасълът се развива в личните стопанства, като основно е застъпено отглеждането на дойни крави, овце, кози и свине. Единствено в земеделска кооперация “Прогрес” в с. Лесново е запазено концентрираното отглеждане на говеда и овце. Редица негативи обуславят тенденцията на намаляване на броя на животните, както и на млякото и месодобива.
