Лесново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Лесново (Община Пробищип).

Лесново е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

Лесново
42° 38' N, 23° 38' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	1 791 ^[1]
Надм. височина:	587 m
Пощ. код:	2119
Тел. код:	07155
МПС код:	СО (Сф)
Администрация
Област:	Софийска
Община: - кмет	Елин Пелин Галя Георгиева
Кметство: - кмет	Лесново Александър Спасов (ВМРО-БНД)

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Село Лесново се намира в община Елин Пелин, в източната част на Софийското поле, между склоновете на Стара планина от север и на Средна гора от югоизток. Релефът на селото е високоравнинен и край него протича водосборната река Лесновска, която се влива в река Искър.

[редактиране] История

Село Лесново възниква през 16-17 век като първите му заселници са цигани-кошничари, които правели кошници от тръстиката, растяща в близката река. Първоначалното име на селото е Орманлъ от турски: Ormanlı, по-късно побългарено на Орманлия, и означава "гористо място", оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:

„

... и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (ленно владение от категорията на свободните ленове).

“

В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасовци и за кратко селото бива наричано Спасови чифлици.

Най-известният лесновчанин е ковачът Никола Гуджов, който в село Мечка създал оръжейна работилница, в която се подготвяло въоръжение за Априлското въстание. Същият е наречен от Димитър Страшимиров "Велик Круп" на Априлското въстание. При избухването на въстанието двама жители на Лесново - Серафим Туолов и Иван Зиков подпомагали с хляб Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Те обаче били заловени от турците и пребити до смърт.

През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново - кратък исторически очерк“.

[редактиране] Родове

Лесновски фамилии са се установявали в селото по различно време и по различни причини. Най-старите родове, които от незапомнени времена обитават Лесново са Угриновци, Дръндовци, Илийковци, Терзиевци и др. На фамилията Терзиевци принадлежи и първият кмет на селото (още от преди Освобождението), Тричко чорбаджи. Някои фамилии са пристигнали след потушаването на известните Въстания в Северозападна България 1833-1841 г. Така например през 1841 г. в селото се заселва беглецът от Нишкото въстание Стойко Зиков, който поставя началото на няколко големи фамилии - Спасовци, Бранковци, Боневци и Атанасовци (Зиковци). Според съхраненото предание, Стойко Зиков произхождал от рода на цар Иван Шишман. От същия край придошли и основоположниците на фамилиите Делкини (Стоян Делкин) и Апостоловци (Стоян Апостолов). В Лесново се заселили и много македонци, а именно Мито Дейков от село Радобил (Прилепско) - основоположник на фамилията на Гърците, първият лесновски даскал Георги Джоров, родовете Ленковци, Натовци (Маските), Карагьошовци и Жмишковци. Някои от най-големите фамилии са се преселили от съседни софийски села. Така например основоположникът на рода Делибалтовци дошъл от село Мирково (Пирдопско), след като там отсякъл главата на сестра си (оттам и фамилията "дели балтия" = "луда секира"). От село Вакарел били родовете на Вакарелци и Лумбевци, а от град Нови хан - на Бозаджиите.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Една от забележителностите на селото е църквата „Свети Архангел Михаил“ построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в България.

Като природна забележитлност може да се отбележи и най-старото дърво в района - на възраст повече от 500 години. Това е „Старият дъб“. Това дърво е видяло какво ли не и какви ли не промени по нашите земи в продължение на векове...То е един мълчалив свидетел на всичко, случващо се около него. В по-ново време неизвестен жител на селото решава, че старият дъб не е нужно да съществува и опитва да го отсече с моторна резачка. Част от дървото изсъхва...

[редактиране] Редовни събития

От незапомнени времена и до днес ежегодно на Йордановден и Ивановден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна "Шопска сватба" и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете - хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят "деведжийската", от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ - сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своеобразен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение.

[редактиране] Други

На мястото на джамията е построен ресторантът "Старият дъб". Това е ресторант, направен и обзаведен в "тоталитарен" стил. Там са били отпразнувани много сватби, кръщенета и изпращания на новобранци. След идването на демокрацията ресторантът е взет от италианска фирма, която изнася гъби.