Георги Бенковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание в 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Роден около 1843 година в Копривщица.
[редактиране] Биографични бележки
Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев, има две сестри - Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това го принуждава да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази си работа, става абаджия и заминава с един приятел да търгуват със стоките си в Анадола. Няма голям успех в това си начинание. Според неговите собствени думи човек трябва да умее да лъже и мами, за да бъде добър търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. По-късно разказва, че в продължение на една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Научава говоримо седем езика - арабски, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.
[редактиране] Революционна дейност
В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Дават му паспорта на един полски революционер - Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран е за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.
По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, дори е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след едно предателство, близо до местността Костина, той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.
