Искър
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
Искър (в Античността на латински Oescus, Ескус) е река в Западна България. Тя е дълга 368 км (най-дългата в страната), а водосборната област има площ 8 650 км². Река Искър извира от Рила и е единствената река, която пресича Стара планина. Влива се в река Дунав близо до село Гиген. Искър се образува от сливането на три реки: Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър. За нейно начало се приема река Бели Искър, извиращ от Канарското езеро на височина 2500 м. Образува два пролома: - „Панчаревски“ и „Искърски“, характерни с интересни скални образувания, по чиито склонове са разположени множество манастири.
Основни притоци:
- Малък Искър
- Стари Искър
- Палакария
- Ягуля (Ведена)
- Бистрица (Витошка Бистрица)
- Лесновска река
- Блато
- Габерска река
- Ръчене
- Какач
- Сливнишка река
- Батулийска река
- Златна Панега
