Николай Юденич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Николай Николаевич Юденич (на руски - Николай Николаевич Юде́нич) е руски военачалник, един от най-успешните генерали по време на Първата световна война, по време на Гражданската война в Русия командва армията на белогвардейците, воюващи в северо-западно направление.
[редактиране] Биография
Николай Николаевич Юденич е роден 18 июля (30 юли по стар стил) 1862 в Москва, в семейството на Николай Иванович Юденич (1836 — 1892). През 1881 година завършва Александровското военно училище, а през 1887 — „Генералщабна Академия“. По време на Руско-японската война (1904—1905) командва полк. След войната служи като началник щаб на Казанският (1912) и Кавказски (1913) военни окръзи.
С началото на Първата световна война Юденич става началник щаб на Кавказската армия, водеща боеве с войските на Османската империя. На този пост разгромява войските на Енвер паша в Битката при Сарикамиш. През януари 1915 година Юденич е произведен в чин генерал-лейтенант и назначен за командващ на Кавказската армия. През 1915 година подразделенията под командоването на Юденич водят боеве в района на град Ван, който няколко пъти преминава от ръце в ръце. От 13 до 16 февруари 1916 година Юденич побеждава в битката при Ерзерум и превзема град Трапезунд (днешен — Трабзон).
След Февруарската революция от 1917 година Юденич е назначен за командващ на Кавказкият фронт, но само след месец, през май 1917 година, е свален от длъжност заради: „съпротива на заповедите на Временното правителство“ и е принуден да подаде оставка. През 1918 година емигрира във Финландия. Там среща генерал Манерхайм, когото познава още от академията, който убеждава Юденич да организира зад граница, части за борба със Съветската власт. В началото на 1919 година Юденич бил назначен от Александър Колчак за главнокомандващ на Северо-Западната армия, сформирана от руски емигранти в Естония, и влиза в състава на Северо-Западното правителство, което трябвало да сключи договор с Прибалтийските държави. През септември 1919 година армията на Юденич пробива съветският фронт и стига до Петроград, но издигайки изненадващо лозунга „Единна Велика Русия“ (на руски - „Единой Великой России“), Колчак и Юденич не получили подкрепа от Финландия и Естония и били отблъснати. Юденич емигрира в Англия, отказвайки се от политически амбиции.
