Руско-японска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руско-японската война (10 февруари, 1904 – 5 септември, 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея.
На 6 февруари 1904 г. Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия, а на 8 февруари японската военна флотилия нанася изненадваща атака на руския флот в пристанището Порт Артур.
На 8 март 1904 г. командването на Порт Артур се поема от адмирал Макаров, който с енергични действия успява да запази боеспособността на руския флот и започва да го готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на 13 април с.г., флотът преминава към пасивна отбрана.
Действията на японските войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият руските войски генерал Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Руската армия е победена при Мукден, при което загубва 89 000 души (29 000 пленници); японските загуби са около 72 000 души.
В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал Рожественски, която тръгва от Балтийско и Средиземно море към Владивосток. След 7-месечен поход, през май 1905 г. руския флот стига до Корейския пролив. На 27 и 28 май става главното сражение между двата флота, наречено Битка при Цушима. Руският флот е разбит и изходът на войната по същество е решен.
На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония към Корея, отстъпва ѝ южната част на остров Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунски полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската железопътна линия.
Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в Санкт Петербург, а социалното недоволство води до Руската революция от 1905-1907 г.
