Февруарска революция (1917)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Руски войници по време на революцията

Февруарската революция от 1917 година е антимонархическа революция в Руската империя, в резултат на която е свалена монархия и е установена република.

Съдържание

1 Предпоставки
2 Ход на революцията
3 Последствия
4 Вижте също
5 Външни препратки

[редактиране] Предпоставки

Февруарската революция се явява следствие на неуспехите на руското управление в хода на Първата световна война, както и недоволството от начина на управление на Александра Фьодорина и Цар Николай II(липса на силно водачество). Всички политически партии без Социалдемократическата партия (съставена от болшевисти и мвншевисти) подкрепят 1СВ на страната на Англия и Франция, за това те получават подкрепата на народа. Властта е разклатена от поредица драматични събития и скандали, от Кървавата неделя, срещана още като е разстрел на демонстранти в Санкт Петербург и последвалите гонения. Тя е ключово събитие в историята на Русия, станало предпоставка за Революцията в страната. до интриги от типа на тези с Григорий Распутин. Той е един от най-скандалните личности в историята на руската монархия, едновременно боготворен и яростно ненавиждан. Умира на 29 декември 1916 година. Распутин е загадъчна фигура, живяла в последния етап от царуването на руския цар Николай II. Распутин е наричан още "лудият монах", докато другите го оприличавали на странник, също и старец, някои вярвали, че той е физически и духовен лечител.Оспорва се дали Распутин е помогнал за загубата на доверие в царското управление, оглавяващ го до падането на Романовата династия през 1917 г.). Грешките на управляващите, съчетани със загубата на доверие към короната и наличието на опозиция, създават благоприятна почва за социален взрив.

[редактиране] Ход на революцията

Петербургските бунтове Февруари 1917 притежава всички предпоставки за всеобщ бунт. Русия е в средата на сурова зима, има относителна липса на храна и цялостно изтощение от войната, както и е на лице икономическа криза. Революцията започва с началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на Петров градските работници. На 22 февруари (стар стил) най-голямата фабрика обявява стачка. Стачкуващите били уволнявани и някои магазини били затворени, което довело до неподчинения и в други фабрики. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. Жителите скандират;”край на войната и край на едноличната власт”. По този повод сблъсъците с полицията,която не може да ги удържи завършват с много човешки жертви, защото демонстрантите се въоръжават като плячкосват полицейските щабове. На 25 февруарим след 3 дена на бунтовническа анархия, Царя изпраща огромен батальон, който трябва да потуши размириците. В началото те избиват много демонстранти, но скоро симпатизирайки на тълпата, те се присъединяват към тях като им помагат за въоръжението. Същото прави и полицията. Царят първоначално отказва да повярва на доклада на Розенко (председател на Думата) и отхвърля, че масовия проблем се разраства. В телеграмата до царя Розенко пише:”Столицата е в хаос. Управлението е неспособно да реагира. Транспортната инфраструктура е разрушена, запасите от храна и гориво са напълно изчерпани. Има безразборна стрелба по улиците. Спешно трябва да се сформира ново правителство. Не трябва да се отлага,защото последиците ще са фатални” Въпреки предупреждението царя отказва да приеме заплахата. На 1 март решава да хване влака за Петербург, защото децата му са болни от рубеола. След затрудненото пристигане,Главнокомандващите на армията, под натиска на ситуацията,му предлагат да абдикира от престола и той го прави на 2 март (15 март по нов стил). той обявява за свой заместник брат си (Михаил Александрович), който я отказва и обявява, че ще вземе своя пост само при мнозинство на управляващия парламент. По-късно царя и семейството му са арестувани и жестоко убити по времето на „червения терор”, когато управляващите Болшевисти се стремят да заличат всички следи от руското монархично минало.

[редактиране] Последствия

Властта се взема от временно некомунистическо управление на принц Георги Лвов,последван от Александър Керенски след безредиците от Юли. Временното управление е съюз от либерали и социалисти, който цели да предизвика политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт Временното правителство се проваля в продължителния си успех от затягане на режима на Болшевиките. Със петербургския съвет и други съветски движения,разположени във всички големи градове, противопоставящи се главно на министър-председателя, Керенски се изправя срещу два страшни опонента-гражданите и Болшевистите. Неспособността на Временното правителство да излезе от кризата, предизвиква „Августовският пуч“ на главнокомандващият армията генерал-майор Лавър Корнилов Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия. Притиснат е от Дясно от аферата Корнилов и,от ляво от Болшевиките и от Алианса, които искат Русия да продължи войната срещу Германия. Затова се стига до Октомврийската революция.