Максимилиан фон Вайкс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Максимилиан фон Вайкс

Роден:	12 ноември 1881 Десау, Германия
Починал:	27 юни 1954 Бург Рьозберг, Германия

Максимилиан Мария Йозеф Карл Габриел Ламорал Райхсфрайхер фон Вайкс цу Глон (на немски: Maximilian Maria Joseph Karl Gabriel Lamoral Reichsfreiherr von Weichs zu Glon) (12 ноември 1881 — 27 юни 1954) е генерал-фелдмаршал в германския Вермахт през Втората световна война.

[редактиране] Биография

Роден на 12 ноември 1881 г. в семейство на благородници в Десау, Германия. Син на полковник от армията.

Военната му кариера започва през 1901 г., когато служи в баварската кавалерия. От 1915 до 1918 г., в годините на Първата световна война, служи в щаба на 3-ти баварски корпус.

След войната постъпва в новосъздадения Райхсфер като инструктор. През октомври 1937 г. поема 13-ти корпус и участва в окупацията на Судетската област (Sudetenland) през 1938 г. По време на нападението над Полша през 1939 г. е назначен за командващ на военния корпус „Вайкс“, кръстен на негово име.

След капитулацията на Полша, участва в подготовката на немската инвазия във Франция - като командващ на 2-ра армия, част от група армии „А“ (с командир фелдмаршал Герд фон Рундщед). За заслугите му във френската кампания е награден с Рицарски кръст и е повишен в генерал-полковник.

През 1941 г. Вайкс участва в „Балканската кампания“ (като главнокомандващ на инвазията в Гърция) и в подготовката на операция "Барбароса". При нападението над СССР е командир на 2-ра армия, част от група армии "Център", командвана от генерал-фелдмаршал Федор фон Бок. Вайкс ръководи армията си в битката за Киев, битката за Смоленск, по-късно и в битките за Вязма и Брянск.

В усложнената за Германия ситуация, през август 1943 г. е назначен за главнокомандващ на група армии „F“, дислоцирана на Балканите с цел да предотврати евентуално нахлуване на Съюзниците, и води ожесточени битки с партизаните в Югославия и Гърция. През 1944 година напуска полуострова и е изпратен в Източна Германия. Оттегля се на 25 март 1945 г. и е арестуван от американските военни през май същата година.

Изправен е пред Нюрнбергския процес, където срещу него са повдигнати обвинения за военни престъпления, основно срещу партизаните. Поради тежко здравословно състояние не получава присъда.

Умира на 27 юни 1954 година в Бург Рьозберг, село в покрайнините на Бон на 73 години.