Луиджи Бокерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Луиджи Бокерини Роден: 19 февруари 1743 Лука, Тоскана, днес Италия Починал: 28 май 1805 Мадрид, Испания

Луиджи Бокерини (ит. Luigi Rodolfo Boccherini), (1743 - 1805) е класически композитор и виолончелист, роден в Италия, натурализиран испанец. Музиката му е с изящен и галантен стил, макар че се развива и твори далеч от главните европейски музикални центрове. Най-известните му произведения са Менуетът в ре мажор от струнния квинтет оп. 13^[1] № 5 и Концертът за виолончело и оркестър № 9 в си бемол мажор, G. 482.

Съдържание 1 Биография 2 Творчество 3 Литература 4 Бележки 5 Външни препратки

[редактиране] Биография

Луиджи Бокерини е роден в Лука, Италия, в семейството на италиански музикант от епохата на барока. Баща му е бил професионален виолончелист и контрабасист. Той изпраща младия Луиджи да учи в Рим. През 1757 отива с баща си във Виена, където и двамата са приети за придворни музиканти в Бургтеатер (de:Burgtheater). През 1761 Бокерини отива в Мадрид, Испания, където е ангажиран от Дон Луис, по-малкия брат на крал Карлос ІІІ. Там е в разцвета си под кралското покровителство, докато един ден кралят изразява несъгласието си с един пасаж от ново трио, композирано от Бокерини и нарежда да го промени. Композиторът, несъмнено раздразнен от тази намеса в изкуството му, повтаря същия пасаж, вместо да го промени, след което следва неговото незабавно уволнение. Заедно с Дон Луис заминава за градчето Аренас де Сан Педро^[2] в Кастилия, в подножието на планината Гредос^[3]. Там и в близкия град Канделеда^[4] Бокерини написва много от най-брилянтните си творби.

Сред по-късните му покровители са френският консул Люсиен Бонапарт, а също и Фридрих Вилхелм ІІ, крал на Прусия, сам любител виолончелист, флейтист и щедър поддръжник на изкуствата. За Бокерини настъпват трудни времена след смъртта на неговия испански покровител Дон Луис, двете му съпруги и двете му дъщери и той умира от туберкулоза почти в пълна нищета през 1805 г. Надживяват го само двамата му сина. Родословието му продължава в Испания и до наши дни.

[редактиране] Творчество

Стилът на Бокерини се характеризира с галантния чар на рококо^[5],^{[6] [7]}, лекота и оптимизъм, показва много мелодични и ритмични инвенции, свързани с честото влияние на традиционните изпълнения на китара, характерни за второто му отечество Испания. Забравени след смъртта му през ХІХ век, неговите произведения придобиват по-голямо признание по-късно с преиздаване на нотните текстове на произведенията му, записи и в концертните зали.

Много от неговите камерни произведения следват традициите, установени от Йозеф Хайдн; все пак често се признава, че Бокерини е развил модела на Хайдн за струнен квартет, като е предоставил водеща роля на виолончелото, докато Хайдн му предоставя само роля на акомпанимент. По-скоро някои източници на стила на Бокерини се откриват в произведенията на известния италиански виолончелист Джовани Батиста Чири, който е творил преди Бокерини и Хайдн.

Бокерини е бил виртуозен виолончелист, може би най-съвършеният в историята на музиката. Той често е изпълнявал цигулков репертоар на виолончело, умение, което е придобил при заместване на заболели цигулари при концертни турнета. Това съвършено владеене на инструмента му донася високо признание от съвременниците му (особено от цигуларите Пиер Байо, Пиер Роде и виолончелиста Бернхард Ромберг) и се доказва от партиите на виолончелото в неговите произведения, особено в квинтетите за две виолончела, често разглеждани като концерти за виолончело със съпровод на струнен квартет.

Творчеството на Бокерини обхваща много камерни произведения:

• 29 сонати за виолончело
• над 10 сонати за цигулка със съпровод на клавесин или пиано
• над 10 дуети за 2 цигулки
• над 30 произведения за 3 инструмента
• над 100 струнни квартета
• 113 квинтета за 2 цигулки, виола и 2 виолончела; този вид квинтети за пръв път е въведен от Бокерини.

Освен това той е автор на:

• над 30 симфонии
• 12 концерта за виолончело и оркестър
• религиозна музика: меса (партитурата е изгубена), мотети, оратории, кантати
• опери: Ла Клементина (La Clementina), партитурата на която също е изгубена, арии.

Произведенията на Бокерини са каталогизирани от френския музиколог Ив Жерар (род. 1932)^[8]. При позоваване на каталога на Жерар, пред каталожния номер се поставя буквата G., по името на съставителя му.

[редактиране] Литература

• Пълен каталог на произведенията му, както и негова биография (на френски): Catalogue de l'oeuvre
• Биография на Луиджи Бокерини в Класически музикални архиви: Biography by David Barg
• Подробна биография на Луиджи Бокерини в страницата на град Боадиля дел Монте (Мадрид), Испания (на испански): Luigi Boccherini

[редактиране] Бележки

1. ↑ Има разногласия относно опусния номер на това произведение. В каталога на Жерар под № G. 275 е отбелязан този менует, но с опус 11 № 5. Освен това менуетът е в тоналност ми мажор, а триото към него - в ре мажор. Това поражда и различни означения на тоналността му - както ре мажор, така и ми мажор.
2. ↑ es:Arenas de San Pedro
3. ↑ es:Sierra de Gredos
4. ↑ es:Candeleda
5. ↑ „Rococo#Music“, статия в Уикипедия на английски от {{{2}}}.
6. ↑ „Galante_music“, статия в Уикипедия на английски от {{{2}}}.
7. ↑ Heartz, Daniel. Music in European Capitals: the Galant Style, 1720–1780. London - New York, Norton edition, 2003. ISBN 0-393-05080-7
8. ↑ Gérard, Yves: Thematic, Bibliographical and Critical Catalogue of the Works of Luigi Boccherini (London, Oxford University Press, 1969, 716p.) ISBN 0-19-711616-7

[редактиране] Външни препратки

• Струнен квинтет Оp. 28, № 4 – IV част (видео): youtube.com
• Концерт за виолончело и оркестър № 9 в си бемол мажор G. 482–ІІІ част – Rondo Allegro (видео): youtube.com
• Менует от струнен квинтет в ре мажор, Ор. 13, № 5 (аудио): youtube.com
• Менует от струнен квинтет в ре мажор, Ор. 13, № 5 - нотен текст (необходима е приставка Scorch Plug-in, от тази страница може да се свали нотният текст и в .pdf формат): Mfiles.co.uk