Камерна музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Камерната музика (от латински camera – „стая”, „килия”) е вид музика

Исторически терминът е възникнал в епоха, когато е имало тясно разделение между публичното изпълнение на музикални произведения (концертно, при тържествени светски и църковни случаи) и домашното музициране. Първоначално под камерна музика се е разбирало именно изпълнение в тесен затворен кръг.

С течение на времето смисълът на определението „камерна музика” се е развивал и днес за такава се разбира музиката, предназначена за изпълнение от по-малки музикални състави. Тук по принцип се причислят и музикалните произведения, предвидени за изпълнение от един единствен инструмент – пиано, цигулка, китара и т. н. Но у някои автори (Теодор Адорно, Алберт Швайцер) те са изключени от камерната музика, под която се разбира изпълнение на малък музикален ансамбъл.

В същото време няма критерии, които да очертават ясно границите на камерната музика, тъй като понятие тя носи предимно естетически характер и не се свързва с определени музикални форми или жанрове, макар и някои от тях да са характерни за нея. Например симфониите на Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт обикновено се причисляват към камерната музика и се изпълняват от камерни оркестрови състави. Пасионите на Йохан Себастиан Бах от своя страна, въпреки естеството на състава, който ги изпълнява , почти никога не се определят като камерна музика. Монументалността на симфонията (от Бетховен нататък) и подчертаният виртуозен характер на инструменталния концерт се смятат по принцип за нетипични за камерната музика, която като цяло се отличава с икономичност откъм изразителни средства при голяма самостоятелност на отделните инструментални партии. Това отново е условно уточнение, тъй като например повечето от инструменталните концерти на Бах, въпреки че не съответстват на тези критерии, са отнасяни обикновено към камерната музика.

Категорично и безспорно към камерната музика спадат творбите, писани за съвсем малък музикален ансамбъл – трио, квартет, квинтет, пиесите, писани за неголям оркестър, голяма част от хоровата акапелна музика, произведенията, писани за малък оркестър и хор. Тези творби се отличават с пестеливост откъм изразни средства, изтънчен лиризъм и акварелност на звученето.

„Камерен” се нарича обикновено оркестър, при който няма силно изразена медна духова и перкусионна секция.

В исторически план не може да се говори за развитие на камерната музика сама по себе си, въпреки развитието на музикалните форми и жанрове на произведенията, причислявани към нея. За композиторите след края на 18 век (по принцип по-ранните творби обикновено се причисляват към камерните) трябва да се каже, че някои от тях имат подчертан афинитет към камерни творби и творят предимно в тази посока – Хуго Волф, Цезар Франк. Други автори по-рядко пишат камерни творби, но няма на практика композитор, който да не е оставил образци на камерната музика. Лудвиг ван Бетховен, който е известен най-вече със симфоничните си творби, е написал блестящи струнни квартети; Антон Брукнер пише многобройни камерни творби за хор.