Мотет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мотетът (италиански mottetto, френски motet) е многогласно вокално музикално произведение. Жанрът е възникнал през 12 век във Франция. Произходът на името е неизвестен. Предполага се, че идва от френски mot - „дума“. Първоначално мотетът се изпълнявал от два гласа, постепенно числото на гласовете нараства, като най-разпространеният вариант е за 4 до 8 гласа.

[редактиране] Развитие

Средновековният мотет претърпява промени по време на Ренесанса. Името се запазва, но структурата на произведенията се променя и се приближава до тази на мадригалите. През втората половина на 16 век се развива и особен вариант, наречен „Венециански мотет“, който е изпълняван не само от няколко гласа, но и от няколко души. От своя страна ренесансовите мотети се различават от бароковите. В епохата на Барока понятието мотет обхваща и едногласни творби, наричани Voce sola или petit motet. Във Франция „мотет“ започват да се наричат и просто вокални творби, придружавани от оркестър. Постепенно жанрът замира към края на Барока.

[редактиране] Представители

• Джовани Пиерлуиджи да Палестрина
• Орландо ди Ласо
• Жан Батист Люли
• Йохан Себастиан Бах

[редактиране] Външни препратки

Мотети от Палестрина могат да бъдат чути тук: [[1]].