Лизий
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Лизий (на гръцки Λυσίας, на латински Lysias) е прочут древногръцки оратор (458-375 пр.н.е.), чиито речи се смятат за образец на атическото красноречие.
[редактиране] Биография
Лизий е роден през 458 пр.н.е. в заможното семейство на Кефал, син на Лизаний, преселил се от Сиракуза в Атина по покана на Перикъл. Първоначалното си образование получава при най-добрите учители в Атина. През 443 пр.н.е. заедно с по-големия си брат Полемарх участва в създаването на колонията Турии в Южна Италия, където живее през следващите тридесет години. Получава реторическо образование при известните оратори Тизий и Никий от Сиракуза. След поражението на атиняните в Сицилийската експедиция е обвинен заедно с брат си и още триста граждани на Турии, че симпатизира на Атина и атинската политика и през 412 пр.н.е. е принуден да напусне града. Лизий се връща в Атина, където заедно с брат си става собственик на работилница за щитове. Двамата братя се замогват и през 404 пр.н.е. вече притежават 3 къщи, в работилницата им работят 120 роби, а самият Лизий има състояние от 3 таланта сребро, 300 кизикски статера и 100 персийски дарейки. Но след поражението на Атина от Спарта в 404 пр.н.е. в града е установено проспартанското олигархично управление на т.нар. „Тридесет тирани“. Лизий и брат му Полемарх са арестувани под предлог, че са привърженици на демокрацията, а всъщност заради богатствата си, които Тридесетте искат да заграбят. Лизий успява да избяга през задния вход на къщата, в която е задържан, и след като узнава, че брат му вече е пратен в затвора, през нощта се отправя към Мегара. Впоследствие Полемарх е осъден на смърт, без да му се даде възможност да се защити, а цялото семейно имущество, включително готовата продукция на работилницата, възлизаща на 700 щита, е конфискувано. По време на изгнанието си Лизий участва в борбата за възстановяване на демокрацията, като предоставя безвъзмездно на Тразибул и съмишлениците му 2000 драхми и 200 щита, спомага за наемането на 300 войници и убеждава своя приятел Тразидей да даде 2 таланта. През 403 пр.н.е. в Атина е възвърнато демократичното управление, а на Лизий, който дотогава е имал статут на метек (преселник), като благодарност за помощта са гласувани пълни граждански права. Но поради неспазването на някои формалности около гласуването това решение много скоро е отменено и Лизий остава да живее в града като пълноправен метек. По това време Лизий произнася известната си реч „Срещу Ератостен“, един от Тридесетте тирани, който е пряко отговорен за арестуването и смъртта на брат му Полемарх. За да може да се издържа, след като е загубил имуществото и спестяванията си, Лизий се посвещава на реториката и пише съдебни речи срещу заплащане почти до края на живота си (най-късната от запазените му речи се датира в 381-380 пр.н.е.). Смъртта на Лизий се поставя скоро след тази дата, навярно през 375 г. пр.н.е., ако се доверим на едно от античните сведения, според което той е доживял до 83-годишна възраст.
[редактиране] Произведения
В античността на Лизий са били приписвани 425 речи, като критиците са определяли като автентични 233 от тях - число, което надвишава неколкократно броя на речите на който и да е от останалите атински оратори. Най-голям дял в творчеството му са заемали съдебните речи, а освен тях е имало няколко съвещателни, празнични, похвални и надгробни слова, писма и може би ръководство по реторика. До наши дни са се запазили изцяло или в значителни откъси 34 речи, към които трябва да се прибави и речта на Лизий за любовта, цитирана от Платон в диалога „Федър“. Още 127 речи са ни познати в кратки фрагменти или като заглавия.
По-известни речи на Лизий са „За убийството на Ератостен“ (1) – защитна реч за мъж, убил любовника на съпругата си; „Надгробна реч“ (2) за падналите в Коринтската война; „Срещу Ератостен“ (12) – произнесена от самия Лизий през 403 пр.н.е.; „Срещу търговците на жито“ (22) – по повод спекулата със зърно след края на Коринтската война през 387 пр.н.е.; „За инвалида“ (24) – защита на инвалид, неправомерно лишен от социалната си пенсия; „Обвинителна реч срещу секретаря Никомах“ (30), който злоупотребявал с положението си, за да фалшифицира закони и не дал отчет след изтичане на мандата си (399 пр.н.е.); „Олимпийска реч“ (33) – произнесена от Лизий на Олимпийските игри през 388 пр.н.е. и призоваваща елините да се обединят срещу Персия и срещу тиранина на Сиракуза Дионисий; „За опазването на завещания от бащите ни държавен строй в Атина“ (34) – произнесена при възстановяването на демокрацията през 403 пр.н.е.
Стилът на Лизий е ясен и неукрасен, свободен от неприсъщи на ежедневната реч думи и обрати, а езикът му е образец на чистия атически диалект. Още античните критици обръщат внимание на майсторството на Лизий да описва събитията сбито, но достатъчно живо и изчерпателно, и на умението му да пресъздава характера на произнасящия речта както чрез цялостния текст, така и чрез отделните детайли.
[редактиране] Източници
- Дионисий Халикарнаски, За древните оратори: Лизий.
- Псевдо-Плутарх, Животописи на десетимата оратори: Лизий (Moralia, 835c-836d).
- Лизий, Срещу Ератостен.
