Магна Греция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Магна Греция (латински Magna Graecia — „Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас) е името на част от древна Южна Италия (Пулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр.

С тази колонизация гръцката култура е разпространена в Италия, като скоро се развива нова цивилизация, която по-късно си взаимодейства с местните италийски и латински цивилизации.

Много нови градове се развиват и замогват, като например Капуа, Неапол, Сибарис.

Други важни градове в Магна Греция са Таранто, Локри, Регион, Кротоне и Турии.

През ранното средновековие гръцкото влияние остава силно, тъй като районът е част от Византийската империя или под силно Византийско влияние до края на ХІ в.

И днес населението в тези райони пази елински характеристики в културата. Местните диалекти (най-разпространени в Калабрия и Саленто) се наричат "грекана", "грико", "катоиталиотика" или "Калабрийски" и могат да бъде разбрани (до голяма степен) от други гръцкоговорящи. Фолклорът на това население е различен от италийския и определено се свързва с гръцкия - характерната песен с танц "тарантела" се смята за остатък от древногръцките екстатични Дионисови чествания.