Кирил (български патриарх)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Кирил е български духовник, историк и обществен деятел, пловдивски митрополит, пръв патриарх на Българската православна църква, след възстановяването на патриаршеския й статут в 1953 година..
[редактиране] Биография
Роден е на 3 януари (стар стил) 1901 г., в София под името Константин Марков Константинов. Родителите му са от албански произход и албанското му име е Коста Пачу. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийски университет "Св. Климент Охридски", в Белград и в Загреб и го завършва в Черновци (дн. в Украйна).
Патриарх Кирил защитава докторат в 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин. Приема монашество още като студент.
През 1936 г. е въздигнат за Стобийски епископ, а през 1938 г. е избран за главен секретар на Светия синод и ръкоположен за пловдивски митрополит. През 1943 г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело, той е провъзгласен от организацията "Яд Вашем" за "праведник на народите", а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
На 10 май 1953 оглавява възстановената Българска патриаршия, след като е избран на църковно-народен събор за патриарх и софийски митрополит.
Научните интереси на патриарх Кирил обхващат областта на българската културно-национална и църковна история и предимно борбата на българския народ за независимост и национално обособяване. Издирва исторически факти, обнародва извори, извлечени от различни чужди архивохранилища. Научните му трудове, значителни по обем и съдържание, са написани на основата на огромен документален материал и са важен принос за историята на българската църковно-национална борба.
Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир.
[редактиране] Библиография
- (1948) „Паисий, митрополит Пловдивски в църковната народа борба“.
- (1952) „Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски (1820-1906 г.)“.
- (1955) „Съпротивата срещу Берлинския договор - Кресненското въстание“.
- (1956) „Екзарх Антим (1816-1888 г.)“.
- (1958) „Граф Игнатиев и българският църковен въпрос“.
- (1962) „Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век“.
- (1968) „Принос към униатството в Македония след Освободителната война (1879-1895 г.)“.
- (1969) „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. I“.
- (1970) „Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война. Т. II“.
[редактиране] Литература
- Pantschovski, Ivan. Patriarch Kyrill. Berlin, 1971.
- Димов, свещ. Янко. Кирил – “патриарх български”. С., 1990, 233 с.; 2 изд. С., УИ, 2004.
- Сборник в чест на Кирил патриарх български по случай 100 години от рож/дението и 30 години от неговата смърт. Съст. и науч. ред. Стефан Шивачев. Пловдив, 2001, 143 с.
- Гугов, свещ. Георги. Социално-етическите възгледи на Патриарх Кирил. Пловдив, Збелсурд, 2003, 16 с. (Християнска социология).
| Евтимий I | >>> | български патриарх (10 май 1953 – 7 март 1971) | >>> | Максим I |
