Евтимий (български патриарх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

---

Евтимий Търновски Патриарх на България Роден: ок. 1325 Търново, България Починал: ок. 1403 Бачковски манастир, Османска империя

Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е привърженик на исихазма и e авторитетна фигура в православния свят.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Съдържание 1 Ранни години 2 Дейност в България 3 Падането на Търново 4 Книжовна дейност 4.1 Книжовна школа 4.2 Писател 5 Източници 6 Външни препратки

[редактиране] Ранни години

Св. Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатната фамилия Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Тедосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

След това Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лимиос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

[редактиране] Дейност в България

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий ІІ, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на аскетизма, той преследва ересите и упадък на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

[редактиране] Падането на Търново

През пролетта на 1393 г. синът на султан Баязид, Челеби, стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Цар Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата на града. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм от към Хисария.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава такава характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир^[1]. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия представа да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Свети Евтимий Велики — 20 януари.

[редактиране] Книжовна дейност

[редактиране] Книжовна школа

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

[редактиране] Писател

• Жития:

1. "Житие на Иван Рилски"
2. "Житие на Иларион Мъгленски"
3. "Житие на Филотея Темнишка"
4. "Житие на Петка Търновска"

• Похвални слова:

1. "Похвално слово за Михаил Войн"
2. "Похвално слово за Йоан Поливотски"
3. "Похвално слово за света Неделя"
4. "Похвално слово за Константин и Елена"

• Послания:

1. "Послание до Киприан"
2. "Послание до митрополит Арсений"
3. "Послание до тисменският монах Никодим"

[редактиране] Източници

• "Из старата българска литература"- издателство "Български писател", София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак- стр.177- 190).

1. ↑ "Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.

[редактиране] Външни препратки

• "Православие България" - Житие на св. Евтимий, Патриарх български

Йоаникий ІІ

>>>

патриарх (1375 – 1393)

>>>

Кирил I