Катарство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Прогонването на катарите от Каркасон през 1209

Катарството е гностическо^{[източник?]} течение, възникнало в средата на 10 век и наречено от тогавашната католическа църква еретическо. То е разпространено в цяла Западна Европа, но центърът му е в Лангедок, днес в Южна Франция. Името на катарите най-вероятно идва от гръцки (катарос, "чистите"). Катарите са наричани също и албигойци. Това име се появява в края на 12 век и идва от наименованието на град Алби, античната Albiga.

Съдържание

1 Учение
2 Учението на катарите през погледа на Бонакурс
3 Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски
4 Бележки
5 Вижте още

[редактиране] Учение

Вместо "вяра", приета от авторитет, катарите държат на прякото и личностно познание (гносис), на придобитото без посредници религиозно или мистично изживяване, достъпно само за избраници (perfecti).

Според тях от вечност се води война между два непримирими принципа - светлината и тъмнината, духа и материята, доброто и злото. Катарите приемат основната идея на гностицизма за дуализъм и вярата в прераждане, която идва от индуизма през манихейството и богомилството. Тъй като за тях материята и всичко, свързано с нея, е сътворено от зла сила, те отричат Църквата и духовенството като посредник между човека и Богa. Според тях целта на човека на Земята е да се издигне над материята, да се откаже от всичко свързано с принципа на силата, и по този начин да постигне сливане с принципа на любовта.

В очите на Римокатолическата църква катарите представляват ерес, която отхвърля основния догмат на християнството - изкуплението на хората чрез разпятието на Иисус. Ислямът също възприема тази гностическа идея и отхвърля разпятието, а оттук и възкресението на Богочовека. Катарството не приема църковната йерархия, богослужението, тайнствата, кръста, иконите, мощите. Отхвърля държавата, клетвата, военната служба, семейството, раждането и отглеждането на деца. Неговата същност е антисоциална и антихуманна.

[редактиране] Учението на катарите през погледа на Бонакурс

Според Бонакурс, според катарите дяволът е създал Адам от кал и затворил в него чрез висша сила ангел на светлината. Създал и Ева. От бракът им се родил Каин, а от неговата кръв били създадени кучетата и затова били верни на хората. Според тях всичко, което е създадено във въздуха, във водата и на земята е дело на дявола, вкл. хората и другите създания и неодушевени предмети. Христос не е имал, според тях, плът. Не е ял, нито е пил, а само така е изглеждало. Не вярват, че тялото му е възкръснало, нито, че е прието на небето. Не приемат и, че Синът е равен на Отца. Смятат, че чрез освещаването с вода по никакъв начин не може да се приеме Светия дух. Не вярват, че някаква видима материя (визирайки хлябът от причастието) може да се превърне в тялото Христово. Смятат, че Слънцето е самия дявол, а луната е Ева. ^[1]

[редактиране] Учението на катарите според Евервин Щайнфелдски

След едно изгаряне на катари Евервин Щайнфелдски описва тяхната ерес силно впечатлен от тях. Основното, на което набляга, е тяхното виждане, че само те следват стъпките на Христос и са против притежаването на всякакви материални блага. Обвиняват и монасите, че макар да живеят в манастири, пак притежават нещо, макар и не лично тяхно. ^[2]

[редактиране] Бележки

↑ Бонакурс. "Животът на еретиците"
↑ Евервин Щахнфелдски. "Учението на катарите"

Christine Woehl. 'Volo vincere cum meis vel occumbere cum eisdem': Studien zu Simon von Montfort und seinen nordfranzosischen Gefolgsleuten wahrend des Albigenser-Kreuzzugs (1209 bis 1218). Frankfurt am Main, 2001.
Жан Блум. Тайното учение на катарите. С., Мириам, 2002.
Sophy Burnham. The Treasure of Montsegur: A Novel of the Cathars. San Francisco, 2002.
Фернан Ниел. Албигойци и катари. С., 2003 (Знаем ли.., 26).
Jorg Oberste. Der 'Kreuzzug' gegen die Albigenser: Ketzerei und Machtpolitk im Mittelalter. Darmstadt, 2003.
Claire Taylor. Heresy in Medieval France: Dualism in Aquitaine and the Agenais,1000-1249. Woodbridge, 2005 (Royal Historical Society Studies in History New Series).
Elaine Graham-Leigh. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
Жан Блум, Рьоне Нели. Последните еретици. Тайното учение на катарите - философия, легенди, апокрифи. С., 2005.
Graham-Leigh, Elaine. The Southern French Nobility and the Albigensian Crusade. Woodbridge, 2005.
Bernard Gui, The Inquisitor's Guide: A Medieval Manual on Heretics. Translated and edited by Janet Shirley. Welwyn Garden City, 2006.
John Hine Mundy. Studies in the Ecclesiastical and Social History of Toulouse in the Age of the Cathars. Aldershot, 2006 (Church, Faith and Culture in the Medieval West).
Симеон Хаджикосев. Светът на трубадурите. С., 2007.
Ото Ран. Кръстоносният поход срещу Граала. История на Албигойците. С., 2007.