Албигойски кръстоносен поход

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Албигойският кръстоносен поход (наричан още Катарски кръстоносен поход) (1209–1229) е 20-годишна военна операция, започната от Римската католическа църква с цел да се унищожи ереста на катарите в Лангедок. Историческата му важност се дължи на няколко причини: насилието е крайно дори по средновековните мерки; църквата предлага законно одобрена власт над завзетите земи на благородниците от Северна Франция и краля на Франция (които всъщност служат като католически наемници), с които към Франция се присъединяват райони, които по онова време имат по-близки културни и езикови връзки с Каталония (вижте окситански език); на края, Албигойският кръстоносен поход изиграва роля в създаването и институционализирането както на Доминиканския орден, така и на Инквизицията.

Последната крепост на албигойците (катарите) е Монсегюр в Пиренеите. Тя е превзета от папските войски през април 1244 г. и еретиците, които отказват да се покаят, са изгорени на клада. След това събитие албигойството изчезва като организация от историческата сцена.