Императорски пингвин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Императорски пингвин | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Aptenodytes forsteri
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови и негов най-голям представител.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Възрастните тежат 30 кг и са високи 1,1 м. Мъжкият има коремна гънка между краката си, където пази яйцето. Главата и крилете на императорския пингвин са черни, а коремът е бял. Човката е виолетово-розова. От двете страни на врата има жълто-оранжева отсенка, която избледнява малко над гърдите. Мъжкият се различава от женската по своя вик. Императорският пингвин прилича на кралския пингвин, но за разлика от него, той живее само в и край Антарктида. Кралският пингвин живее по на север.
Малките имат светлосив пух, който не блести като оперението на родителите им, а е вълнен и матов. По този начин те приемат възможно най-голямо количество топлина, която е жизненоважна за тях, понеже все още не могат да регулират телесната си температура.
[редактиране] Разпространение
Срещат се единствено в Антарктида.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Гмурка се на дълбочина 150-250 м, за да си намери храна — предимно крил и дребни риби. Най-голямото измерено гмуркане е 565 метра. Могат да прекарат 18 минути под водата без да дишат. Плуват със скорост 6-8 км/ч. За да се предпазят от мраза, десетки или дори стотици императорски пингвини се скупчват на едно място на сушата,като се редуват кой да е посредата.
Неприятели на императорския пингвин са морският леопард, косатката и акули
[редактиране] Размножаване
Моногамни птици. Отдалечават се на 90 км от океана, за да стигнат до размножителните си територии. Мъжките започват да ухажват женските през март-април, когато температурите падат до -40 градуса. През май-юни женската снася едно яйце, което тежи около 450 г, и веднага го изоставя, за да прекара зимата край океана. Мъжкият мъти яйцето в коремната си гънка около 65 дни, като не ловува и разчита единствено на хранителните си резерви. За да пести енергия, той спи през по-голямата част от времето. За да се предпазят от студа (до -70 градуса) и вятъра (скорост до 200 км/ч), мъжките се събират на едно място, като се редуват кой да стои по средата. Ако малкото се излюпи преди майката да се върне, бащата го слага на ходилата си и го покрива с гънката си и го храни с бяло млечно вещество, което се отделя от специална жлеза в хранопровода му. Женската се връща след месец-два, като вече е поела известно количество храна в корема си, която повръща, за да нахрани малките. Тогава тя поема закрилата над пингвинчето за няколко седмици и чака своя партньор да донесе на свой ред храна. Когато станат на два месеца, възрастните устройват на малките "ясли", където те получават топлина и закрила, като все още се хранят от своите родители. 60-70% от малките не доживяват своето пълно развитие.
[редактиране] Допълнителни сведения
Живеят около 20 години, като според някои сведения достигат 40-годишна възраст. В началото и средата на 20 век са били изтребвани заради мазнината си.
