Кралски пингвин
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Кралски пингвин | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Кралски пингвин (Aptenodytes patagonicus)
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Кралският пингвин (Aptenodytes patagonicus) е вид нелетяща птица от семейство Пингвинови. Заедно с подобния вид Императорски пингвин формира рода Императорски пингвини. Кралският пингвин е вторият най-голям пингвин след императорския.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
Средна дължина на тялото 85-95 см. Тегло 11-15 кг, като мъжките тежат около 16,5 кг, а женските — 14,3 кг, като това зависи от стреса, на който са подложени. Ефект може да окажат отглеждането на малките и отдалечеността от храна. Между различните популации съществуват много големи различия в размерите, като има доказателство, че колониите са генетически изолирани.
Възрастните имат оранжевожълта ивица в долната част на врата. Гърбът им е сивкавочерен. Много сходна окраска има с императорския пингвин, който обаче много рядко може да се срещне извън Антарктида. От двете страни на шията има по едно оранжево петно (при императорския пингвин са жълти), което е с ясно очертани граници. Освен това клюнът на кралския пингвин е по-голям.
Малките могат да надминат възрастните по големина. Кафеви са на цвят. Преди да се оперят, малките са покрити с гъст кафяв пух и били наричани „вълнени пингвини“ от първите изследователи.
[редактиране] Разпространение
Срещат се в северните части на Антарктида, в Огнена земя, на Фолкландските острови и на други острови в този район с умерен климат.
Съществуват два подвида: A. p. patagonicus и A. p. halli. Първият се среща на Фолкландските острови и Южна Джорджия, а вторият — в Индийския океан и южната част на Тихия океан.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Храни се с дребна риба, крил, ракообразни и калмари. Хранят се на групи и както много други големи пингвини могат да стоят дълго време под вода.
Плуват със скорост 11 км/ч, като от водата скачат направо на скалите по брега. Когато са на суша обаче, те не подскачат като повечето пингвини, а бягат.
Хранят се веднъж на 14 дни, така че могат междувременно да загубят половината от теглото си. Техни естествени врагове са морският леопард, морелетниците, буревестниците и косатката.
Кралските пингвини, които не са достигнали полова зрялост или пък не се размножават, се отдалечават от гнездовите територии и се насочват към антарктическия полярен фронт (мястото, където се срещат повърхностните води на антарктика и субантарктика). Там те се хранят с калмари и риба.
[редактиране] Размножаване
Съществуват 2 млн. брачни двойки. Размножават се на големи колонии на много субантарктически острови (между 46° и 55°). Някои от тях са о-вите Крозет, Принц Едуард, Кергелен, Южна Джорджия и Маккуори. Снасят яйца в периода ноември-април, но в колониите има малки на всякаква възраст. Повечето възрастни отглеждат потомство две от общо три последователни години. Размножителният цикъл отнема не по-малко от 14 месеца.
Женският пингвин снася едно белезникаво яйце, което се мъти от двамата родители 54 дни. Слагат яйцето под своя корем докато мътят. Пингвините се излюпват почти голи, но скоро им пораства пух, който ги предпазва от студа. Малките остават с родителите 30-40 дни. След това и двамата родители отиват в морето, за да търсят храна за растящото пингвинче. То става независимо от своите родители на 10-13 месеца.
[редактиране] Допълнителни сведения
В началото на 20 век популацията кралски пингвини на о-в Маккуори е почти изтребена от китоловци, които ги използвали за храна, мас и кожи.
