Закон на Био-Савар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Законът на Био-Савар (по-рядко наричан още Закон на Био-Савар-Лаплас) дава връзката между тока и магнитното поле , което той създава. Кръстен е на двамата френски математици Жан-Батист Био (Jean-Baptiste Biot) и Феликс Савар (Félix Savart). В сила е само за статични магнити полета и обикновено се прилага в по-прости случаи, вместо закона на Ампер.
Съдържание |
[редактиране] Математично представяне
където:
- е магнитното поле, което създава проводникът,
- е магнитната константа,
- е токът,
- е безкрайно малко парче от проводника, а векторът сочи в посока на тока,
- е радиус-векторът на точката, в която се създава магнитното поле,
- е радиус-векторът на безкрайно малкото парче проводник.
Ако се използва връзката между тока и плътността му :
законът може да се представи и като интеграл по обема:
В повечето случаи е удобно да се работи само с едни радиус-вектор. В такъв случай, можете да заместите без да нарушите валидността на закона. Също така можете да изразите чрез единичния вектор :
Всичките тези формулировки са математически еквивалентни, просто в различните ситуации някои ще Ви се сторят по-подходящи от други.
[редактиране] Приложение
[редактиране] Магнитно поле на движещ се точков заряд
Магнитното поле, което създава точков заряд, движещ се с постоянна и нералитивистка скорост, се смята по следната формула:
В случая просто е използвана връзката между тока и скоростта на заряда, показана по-горе.
[редактиране] Безкрайно дълъг прав проводник
В триизмерното пространство за векторното произведение важи следното:
Също така:
При заместване в израза за магнитното поле се получава:
Магнитното поле на безкрайно дълъг проводник е:
Посока на полето се определя по правилото на дясната ръка.
[редактиране] Прав проводник с крайна дължина
[редактиране] Кръгла проводяща рамка
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Biot-Savart law“ и страницата „Biot-Savart-Gesetz“ в Уикипедия на английски и немски. Оригиналните статии, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните статии тук и тук, за да видите списъка на тяхните съавтори. |