Загоричани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в Босна вижте Загоричани (Босна и Херцеговина).

---

Координати: 40.5667° с.ш. 21.4333° и.д.

Загоричани Βασιλειάδα
Църквата в Загоричани с паметника на митрополит Василий
Местоположение
Загоричани Загоричани на картата на Дем Свети Врач, Ном Костур
Данни
Област:	Западна Македония
Ном:	Костур
Дем:	Свети Врач
Географска област:	Пополе
Население:	432 (2001)
Надм. височина:	867 м
Геогр. положение:	40° 34' 0" сев. ш. 21° 25' 59" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Загоричани, Загоричени или Загоричане (гръцки димотики: Βασιλειάδα, Василиада, катаревуса: Βασιλειάς, Василиас, до 1927 Ζαγορίτσανη, Загорицани) е село в Гърция, Дем Свети Врач (Агии Анаргири), Ном Костур, Област Западна Македония с 432 жители.

Съдържание 1 География 2 История 2.1 В Османската империя 2.2 В Гърция 2.3 Втората световна война 2.4 След Втората световна война 3 Родени в Загоричани 4 Външни препратки 5 Бележки

[редактиране] География

Загоричани е разположено в географската област Пополе, в южните поли на планината Върбица, разклонение на Вич (Вици). Отдалечено е на 7 километра източно от демовия център Горенци и на около 20 от номовия - Костур. До селото е разположен Загоричанският манастир „Света Петка“.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

През 19 век Загоричани е един от главните центрове на българското Възраждане в Костурско и селото си спечелва прозвището Малка София.^[1][2] През 1869 година в Загоричани се открива българско училище, в което учителства Георги Динков. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Загоричане има 560 домакинства с 1600 жители българи^[3].

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 в Загоричани живеят 3300 жители българи.^[4]

Почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. Според гръцка статистика в селото има 3000 жители с 350 екзархийски семейства и 130 гръцки, като след Илинденското въстание доминацията на екзархистите става пълна.^[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 3 672 българи екзархисти, 450 патриаршисти и 48 власи. В селото функционират две български училища.^[6]

Гръцка статистика от 1905 година показва Загоричани като село с 2 500 жители българи и 500 гърци.^[7]

Загоричанци активно участват в Илинденското въстание, по време на което селото е изцяло опожарено, 55 души са застреляни, изклани или изгорени, а много жени изнасилени.^[8]

След въстанието голямото будно българско село става трън в очите и на гръцката пропаганда в региона, начело с костурския митрополит Германос Каравангелис. На 15 март 1905 година съединени андартски чети от около 300 души нападат селото и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено. След това клане започва постепенният упадък на Загоричани и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 година вследствие на Балканската война.

[редактиране] В Гърция

Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 2 320 души, а това от 1920 година - 376 семейства с 1 246. В периода 1914-1919 92, а след 1919 - 98 жители на Загоричани се изселват по официален път в България.^[9] След гръцката катастрофа в Гръцко-турската война и Лозанския мир в селото са заселени 33 гръцки бежански семейства от Понт, общо 112 души. Преброяването от 1928 година сочи 735 жители, от които 72 гърци бежанци. В същата година селото е прекръстено на Василиас на митрополит Василий, който е родом от Загоричани.^[10] Преброяването през 1932 година показва 180 българогласни семейства всичките с „изявено българско национално съзнание“. Секретен доклад на жандармерийския началник в Лерин от април 1940 година посочва Василиас заедно с Екши Су, Мокрени и Буф като едно от селата с най-голяма концентрация на "българомислещи" в региона.

[редактиране] Втората световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадено подразделение на Българския клуб и загориченци активно се включват в българската паравоенна организация Охрана, като в селото е създадена чета на организацията.^[11] През май 1943 година селската милиция отблъсква нападение на гръцки паравоенни организации.

В доклада си от 1 декември 1944 година заместник-началникът на англо-американската военна мисия в Костурско и Леринско Патрик Еванс говори за силното българско влияние сред „македонците“, в „пробългарските села“ като Загоричани, наричано от жителите му Малката София.

В 1945 година в селото има 910 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“. През декември 1945 година започва процес срещу 56 загоричанци по обвинение в участие в Охрана и „комитаджийство“, от тях шестима - Коста Бабалов, Васил Лузов, Коста Карадимов, Спиро Карагеоргиев, Никола Шишков и Никола Бързов са осъдени на смърт, 11 - на доживотен затвор, а останалите на затвор между 5 и 30 години.

[редактиране] След Втората световна война

В Гражданската война в Гърция мнозина жители на селото подкрепят комунистическите партизани. Както си спомня местен жител,

„

Сърбя пуши партизани у Вичо, гулема пропаганда направи. За нас или затвур или партизани у планината су сърбуманите кумунисти. Друк път немаше. И така пу причина на сърпцката полтика дип са растури селто, му гу направия кефо на гърците.[12]

“

В Гражданската война Загоричани дава 62 убити, а 242 души емигрират. 174 деца са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.^[13]

Преброяванията от 1951, 1961 и 1971 година показват съответно 720, 754 и 479 души, като драстичното намаляване се дължи вече предимно на емиграция отвъд океана. Преброяванията от 1981 и 1991 година показват 502 и 458 жители.

[редактиране] Родени в Загоричани

• Анастас Янков (1857 - 1906), български революционер, деец на ВМК
• Василий Смирненски (1835 - 1910), митрополит на Анхиало и Смирна^[14]
• Димитър Благоев (1856 - 1924), български политик
• Димитър Спиров, български търговец и общественик
• Кузо Стефов (1875 - 1902), български революционер, войвода на ВМОРО
• Петър Погончев, български революционер, войвода на ВМОРО

[редактиране] Външни препратки

• Загоричани: спомени.
• Христо Силянов за клането в Загоричани

[редактиране] Бележки

1. ↑ Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)
2. ↑ Благой Шклифов. „Костурският говор“. София, 1973, ср. 149-150.
3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
4. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 265.
5. ↑ Ζαγορίτσανη
6. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.180-181.
7. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
8. ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 202
9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
10. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
11. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
12. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, с. 97
13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vasileiada.
14. ↑ Биография

Дем Свети Врач (Агии Анаргири)
Горенци (Корисос) | Бобища (Верга) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Куманичево (Лития) | Олишки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Олища (Мелисотопос) | Чурилово (Агиос Николаос)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област