Георги Динков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Георги Константинов Държилов, известен като Георги Динков и Динката е български просветен деец, видна фигура на Българското възраждане.
[редактиране] Биография
Георги Динков е роден в Солун в семейството на видния възрожденец Константин Държилов (Динката). Учи в гръцко училище в родния си град, а след това в богословско училище на гръцкия остров Халки, най-доброто училище на Цариградската патриаршия. В 1857 година като руски стипендиант заминава да учи в Русия. В 1859 година се връща в Османската империя и започва работа като секретар на видния османски държавник Стефан Богориди в Цариград. След смъртта на Богориди в същата година Динков се установява в Солун и оттам започва да обикаля югозападните български земи - Костурско, Леринско, Кукушко, Воденско - и да събира географски и фолклорни материали. В 1868 година пише географското описание на Македония „Сведения за Македония“, което по-късно е използвано от Стефан Веркович. Георги Динков е близък с Димитър Миладинов, на когото помага в събирането на фолклорни материали. Подобно на баща си и чичо си Киряк Държилов Георги Динков поддържа кореспонденция с Георги Раковски, на когото изпраща дописки от българските земи. През 1862 година Динката тръгва за Белград, за да постъпи в редовете на Първата българска легия. Но на границата турските власти го арестуват и го изпращат в затвора в София. На съдебния процес Динков успява да се оправдае и през 1863 година излиза на свобода, само за да бъде отново арестуван след няколко месеца през август същата година, наклеветен от гръцкия консул в Солун в противодържавна дейност. Тези обвинения също остават недоказани. През 1864 година Динков пак е арестуван за кратко.
Динков подпомага сестра си Славка Динкова при отварянето на първото българско училище в Солун през 1866 година в бащината им къща. В 1868 година Динков е сред основните организатори на основаването на българска община в Солун.
Георги Динков учителства в много български македонски градове и села - Битоля, Прилеп и други. В 1869 година Динков става учител в голямото българско село Загоричани и е основната причина за събуждането на българщинета там. Динков оглавява българската партия в борбата ѝ с гъркоманите и успява да извоюва богослужение на български език. Гъркоманска шайка пребива жестоко Динков в село Горенци и той за малко не умира, хвърлен отново в турски затвор в Костур след поредните гръцки клевети. Динков е принуден да напусне Загоричани и се връща в Солун. В 1872 година отива в Костур и успява а открие българско училище, в което учителства. В 1874 или 1875 година преследван от гръцкото духовенство заминава за Атина, където пише в русофилския вестник Еон.
Георги Динков умира в Атина в 1876 година, ненавършил 40 години.
[редактиране] Източници
- „Българската възрожденска интелигенция“. София, Петър Берон, 1988, стр. 231;
- Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229-231;
- Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30-32, 40 (бел. 40).
