Стефан Веркович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Стефан Илич Веркович е изтъкнат босненски фолклорист, етнограф и археолог от хърватски произход, видна фигура в борбите за църковно-национална независимост на българите.
[редактиране] Биография
Роден е в с.Угляра, Босненска Посавина. Още в младежките си години Веркович се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. Докато следва философия в Загребското висше училище (1837-1843), той окончателно прегръща красивата заблуда, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири. През 1843 г. се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватско, Черна Гора, Косово и Турция. По време на своите обиколки из балканските земи той издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и различни антики, записва народни песни и обичаи. Сътрудничи активно на Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и през 1863 г. е избран за негов дописен член. През 1855 г. се заселва в гр. Сяр, тогава в пределите на Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Установява и поддържа интензивна кореспонденция десетки дейци на българското Възраждане, измежду които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и други.
През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната мисия да съдейства "македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци" . Оттогава до 1875 г. Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.
Запленен от фантастичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските българи мохамедани е жива една древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие Веда Словена той публикува през 1874 г. (в Белград) и през 1881 г. (в Санкт Петербург) два тома с "народни" песни за Орфей и Александър Македонски, за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, "родопското откритие" постепенно е оспорно поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов.
През 1877-1891 г. живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка. През този период той открито се противопоставя се на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.
През 1891 г. Веркович идва в България и заради своите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие в делото на неговия живот, през 1892-1893 г. той предприема със съдействието на министър-председателя Стефан Стамболов две пътувания в Западните Родопи (в Чепино и Батак), за да документира и докаже автентичността на доставнит му от Гологанов песни. Мисията му обаче търпи пълен провал. Покрусен, няколко месеца по-късно Веркович умира в София.
[редактиране] По-значими творби
- 1860 - „Народне песме македонски бугара“ (Белград)
- 1868 - „Описание быта болгар, населяющих Македонию“ (Москва)
- 1874/1881 - „Веда Словена“ (Санкт-Петербург)
- 1885 - „Седемгодишно страдание на С. И. Веркович в Россия“ (Русчук)
- 1889 - „Топографическо-этнографический очерк Македонии“ (Санкт-Петербург)
[редактиране] Източници
- Арнаудов, М. Веркович и "Веда словена". Принос към историята българския фолклор и българското Възраждане в Македония с неизвистни доклади, писма и др. документи от 1855 до 1893 г. (= Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 52). София, 1968.
- Богданов, И. Веда Словена и нашето време. София, 1991.
- Веда Словена. Ред. Б. Христов. София, 1997.
- Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969.
- Райкова, А. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875). София, 1978.
- Doklestić, Lj. Životni put Stjepana Verkovića (1821-1894), Radovi Zavoda za Hrvatsku povijest, vol. 14 (1), Zagreb, 1981, str. 229-358.
