Йордан Хаджиконстантинов-Джинот
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за книжовника. За селото, носещо неговото име вижте Джинот.
|
||||||||
Йордан Хаджиконстантинов-Джи́нот (на македонски литературен език: Јордан Хаџи-Константинов-Џинот) е изтъкнат български възрожденски просветен деец и книжовник.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в град Велес. Първоначално учи в местното килийно училище, а по-късно продължава образованието си в Солун и Самоков. Около 1840 г. започва да преподава като частен, а около 1845 г. — и като общински учител в родния си град. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. През 1848-1854 г. е учител в българското училище в Скопие и си спечелва голяма популярност както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в Цариградски вестник. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие, а през януари 1857 г. е принуден от местните турски власти да напусне града завинаги.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 г. битолският владика Венедикт обвинява Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън (Мала Азия), а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което започват да го наричат Джѝнот. След завръщането си във Велес през 1863 г. той се отдръпва от обществения живот и се отдава изцяло на просветна дейност.
[редактиране] Творчество
През 50-те години на 19 век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 г. той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855). Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път (в Т. VIII на Гласника през 1856) и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите").
Неговите публикации в Цариградски вестник съдържат най-разнообразна информация за историята и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи. Яростен български патриот, Джинот вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята своята народностна принадлежност:
| „ | "Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии Юрдан х. Константинов" (Цариградски вестник, бр. 44 от 1855 г.) | “ |
[редактиране] Литература
- Iордан Хаџи Констандинов. О основанию Блъгарског Патрияршества, Гласник Друштва србске словестности, VII (Београд, 1855), с. 174-177.
- Iордан Хаџи Констандинов. Слово Кирила славенца солунскаго философа бугарскаго, Гласник Друштва србске словестности, VIII (Београд, 1856), с. 146-147.
- Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. Българин съм. Предг., съст. и ред. И. Радев. Велико Търново, 1993.
- Кънчов, В. Избрани произведения. Т. II. София, 1970, 138-153, 230-231, 246-250.
- Тъпкова-Заимова, В., Милтенова, А. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996, 311-321.
