Куманичево (Ном Костур)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Куманичево.
  КуманичевоΛιθιά |
|
|---|---|
| Местоположение | |
  Куманичево
Куманичево на картата на Дем Свети Врач, Ном Костур
|
|
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Костур |
| Дем: | Свети Врач |
| Географска област: | Пополе |
| Население: | 388 (2001) |
| Надм. височина: | 1 230 м |
| Геогр. положение: | 40° 31' 0" сев. ш. 21° 25' 0" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Куманичево или Команичево (на гръцки: Λιθιά, Лития, до 1928 Κομανίτσοβο, Куманицово, катаревуса Κομανίτσοβον, Куманицовон) е село в Гърция, Дем Свети Врач (Агии Анаргири), Ном Костур, Област Западна Македония с 388 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е демовият център Горенци (Корисос). Селото традиционно се дели на две махали - Горно и Долно Куманичево.
[редактиране] История
Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Куманичево (Koumanitchevo) има 120 домакинства с 350 жители българи[1].
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 в Куманичево има 1 020 жители българи и 150 турци.[2]
В началото на 20 век според гръцки данни от 900 жители 110-120 семейства са патриаршистки, а 64 - екзархистки. След Илинденското въстание цялото село става екзархийско.[3][4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Горно Команичево има 480 българи екзархисти и работи българско училище, а в Долно Команичево 880 българи екзархисти.[5]
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените от 1904 година и представя селото като смесено гръцко-българско с 600 жители гърци и 300 българи.[6] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[7]
Селото остава екзархийско чак до 1913 година, когато вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Лития, в превод каменна ограда.[8]
В селото има 5 политически убийства.[9] В 20-те година в Куманичево са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година те са 59 души[10] или според други данни 21 семейства със 76 души.[11]
По време на Втората световна война в Горно Куманичево е установена българска общинска администрация. Чреновете на Българския клуб в селото пострадват от италианските окупационни власти. Селото е нападнато от гръцки банди, но селската милиция успява да ги отблъсне.[12] Гръцката гражданска война Куманичево пострадва силно - много от жителите му го напускат, а 67 деца от селото са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[13]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 661 жители
- 1920 - 755 жители
- 1928 - 642 жители
- 1940 - 821 жители
- 1951 - 427 жители
- 1961 - 424 жители
- 1971 - 348 жители
- 1981 - 393 жители
- 1991 - 372 жители
[редактиране] Родени в Куманичево
Петър Динев (1889 - 1980), български музиковед и композитор
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 265.
- ↑ Κουμανίτσοβο
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том ІI, София, 1993, стр.196, стр.125.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том IІ, София, 1993, стр.220.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
